Мариана Христова е киновед и обича авторското кино във всичките му форми. Интересни са й кинематографиите по европейските географски периферии – Скандинавия и Прибалтика, Иберийския полуостров, Балканите – защото й се струва, че в екстремностите се ражда повече истина, отколкото можем да намерим около умерената „златна среда“. Двугодишен престой в Холандия й отваря очите за експерименталното и любителско кино, смесените форми, found footage и огромното значение на филмовото архивиране. Някъде оттогава се опитва да види филма в по-широкия контекст на визуалните изкуства - не само като съдържание, но и като начин на представяне.
Пренареждането на времето и пространството, каквото на практика извършва всеки филм, е представено като воля свише в „Чудо“ на Богдан Джордже Апетри, показан първо в програмата „Хори...
В затвор. Представям си, че така се чувства всеки наркоман, осъзнал зависимостта си и факта, че единственият евентуален изход от пропадането е да мине през друг затвор – клиниката за лечение на...
Пословичното скандинавско щастие, за което все тръбят статистиките, се дължало, оказва се, на традиционно ниските очаквания по тези ширини. „Човешка позиция“ на норвежеца Андерс Ембле...
Има филми, които са толкова прецизно обмислени и построени, че са трудни за харесване – макар и широко оценени заради куп обективни достойнства, рядко предизвикват съпричастност. Такъв е случаят...
Съзнателно или не, „Радиолюбител“ на баския режисьор Икер Елориета, показан в Конкурса за дебюти на Международния филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин, следва оптимално подходя...
„Балтийците сме горски хора“ е реплика, която ясно си спомням от един симпозиум, посветен на балтийското кино в рамките на фестивала goEast във Висбаден. Петият игрален филм на литовс...
Победителят в Балтийското състезание на Международния филмов фестивал в Талин „Черни нощи“ може би не е най-оригиналният или иновативен филм в програмата, но определено заслужава наградата...
В прозорливата си и забавна изследователска книга Bullshit Jobs покойният вече американски антрополог Дейвид Грейбър класифицира и анализира всички онези модерни днешни измислени и напълно безсми...
Киното, знаем, има чудодейната функция да компресира времето и да представя живота като низ от вълнуващи моменти, изрязвайки баналността, в която пребиваваме през повечето време. Вълнения, които, разб...
Доброволчеството и благотворителността, казват, са белези на развитите общества. И на виновните, можем да добавим, a мащабите на проявената щедрост обикновено са правопропорционални на въпросната вина...
Два мита циркулират в медийното пространство във връзка с всеобхватното проникване на интернет дори и в най-затънтените кътчета на планетата. Единият е, че наличието му изравнява възможностите, където...
В епохата на образите, филтрирала реалността през екрани и моделирала желанията ни до безсъзнателност, емоциите са про(ж)екция повече от всякога. А любовта е фикс идея, дефицитна частица от пъзела на...
Ако Холивуд, най-общо казано, промотира и брани американската мечта, въпреки все по-очевидната ѝ несъстоятелност на фона на ценностната криза, в която се намира северноамериканското общество, то така...
Докачливите на тема идентичност каталунци още не могат да простят на Уди Алън, че във Вики Кристина Барселона изтипоса столицата им като шарен лунапарк, в който жадни за приключения янки консумират из...
Матриархатът, знаем, е вид общество, в което управляват жените. И в праисторията, и в митологията е свързван с многочленните бракове, непотвърденото бащинство и с родословие, проследявано по линия на...
Мила Войникова завършва „Кинознание” в НАФТИЗ и Нюйоркския университет. Автор е на множество материали, посветени на киното, в различни издания и е работила в международния отдел на Национ...
Kamen Kalev's fourth feature film, inspired by his grandfather's life trajectory, is an attempt to portray a life lived, according to the director himself, "not with the mind, but with the heart"; a l...
Четвъртият игрален филм на Камен Калев, вдъхновен от житейската траектория на дядо му, е опит за портрет на един живот, изживян според самия режисьор „не с ума, а със сърцето“; живот на чо...
SUCCESS STORY, ПРОИЗВЕДЕНА В БЪЛГАРИЯ
Хлъзгава категория е успехът, особено в изкуството. А на киното, опитващо се да е полет на духа, докато е нагазило с двата крака в изчислената територия на аудио...
„Как си го запомнил?“, пита пианистът върналия се след десетилетия в чужбина приятел, докато свири на пиано мелодия от младостта им. „Не съм го запомнял, защото никога не съм го забр...