Сравняват южнокорееца Хон Сан-су с Ерик Ромер заради безвремието като драматургична канава или с Джон Касаветис заради алкохола, който се лее в кадрите му от щедро по-щедро. Но по външни белези може и да мине за вид азиатски Уди Алън, макар да има по-обрано чувство за хумор (или по-малко въодушевяващо за западния вкус) и от филмите му рядко да произлизат запомнящи се афоризми. Свръхпродуктивен, бъбрив, егоцентричен и неизменно фокусиран върху артсредите и неразбориите в мъжко-женските взаимоотношения, той също като Алън прави по-скоро кино „за износ“, което се гледа най-вече в Европа. И също си е спечелил репутация на сексист – мъжете във филмите му обикновено са обожавани и глезени от жените, най-често по-млади от тях, а той самият има връзка с 20 години по-младата актриса Ким Мин-хе, която започват, докато е още женен и това се отразява на нейната кариера като модел, но не и на неговата. Горе-долу оттогава тя играе централните роли в много от филмите му, включително в последния „Край потока“, за който получи награда на 77-ото издание на фестивала в Локарно за изпълнението си.

Хон Сан-су, като повечето азиатци стигнали до европейски екран, е откритие на Ротердамския филмов фестивал, където през 1997 г. печели една от трите „Тигър“ награди в основното състезание с дебюта си „Денят, в който прасето падна в кладенеца“, а оттогава насам е заснел повече от 32 пълнометражни филма (понякога по три на година), наградени в Сан Себастиан, Венеция, Кан, Берлин и Локарно, разбира се. Известен е с това, че снима на прима виста – сценарият се пише предишния или същия ден, в който ще се заснеме съответната сцена, и това като че ли се отразява все повече на оригиналността с негативен знак. Гледането на два или три негови филма е достатъчно, за да се запознаем и със стила, и с повтарящите се теми, и със структурата на сюжетите. От по-добрите му времена са особняшкият триптих „В друга страна“ (2012), в който Изабел Юпер играе три различни жени; игривата романтична комедия „Твоето и ти“ (2016) или заснетата през 2017 г. трилогия „На плажа през нощта сама“, „Фотоапаратът на Клер“ и „На следващия ден“. „Край потока“ е по-скоро претоплена версия на развиваните дотук любовни и артистични мотиви, с банални постановка, диалог и кадриране – прилича на набързо скалъпен и заснет с подръчни средства филм, сякаш правен, за да запечата моментна хрумка, но неусетно разтеглен в цели два часа. Хон Сан-су обаче е вече със статут на „свещена крава“ в западния фестивален свят и каквото и да направи, ще се показва, гледа в захлас от „посветени“ и ще се награждава по заслуги или по инерция.

Сюжетът е „минималистичен“ в синхрон с мизансцена. Художничката на текстил и преподавателка в женски колеж в Сеул Йоним (Ким Мин-хе) кани чичо си Сион (поостарелия, но емблематичен за киното на режисьора Куан-Хе-Йо) да измисли неформален скеч за нейния курс по западно изкуство, който да се изпълни в края на семестъра. Предишният преподавател е бил изгонен, след като се е забъркал в паралелни връзки с три студентки едновременно и те са напуснали групата от солидарност. Това ни подсеща защо евентуално Сион също е в немилост, макар и да не е изрично обяснено – актьор и режисьор по професия, кариерата му е приключила след скандал и сега е собственик на книжарница в провинция Кангуон. Племенницата му го въвежда в университетската среда, запознавайки го с шефката си Йонг, която, освен че е богата, скучаеща и незнаеща какво да прави със спестените си в самота пари, е и негова вманиачена почитателка, пътувала из цялата страна, за да гледа всичките му представления. Наскоро разведеният Сион е поласкан и приласкан в обятията на Йонг, а Йоним бди над тях и се тревожи – дали от ревност, пробудена от собствената ѝ самота, или под угрозата от нов скандал, не става ясно.

„Много се говори и за много различни неща, докато Йоним седи край потока и се опитва да скицира и схване модела му на придвижване“, гласи опитът на Хон Сан-су да обясни в едно изречение за какво е филмът. Говоренето обаче не е подплатено с кой знае какво запомнящо се съдържание и загадката на речевия поток сякаш остава вълнуваща интрига по-скоро за актьорите и режисьора, отколкото за публиката. Около десет процента от екранното време тече в разговори в парка около кампуса, други десет в университета и осемдесет в обеди и вечери по ресторанти и частни домове, подправени с пикантни змиорки и обилно полети с корейската ракия соджу – основни теми на дискусиите между персонажите. Оставаме по-скоро с послевкус на кулинарно, отколкото на интелектуално преживяване, при все напъните да се говори за изкуство. Репликите звучат празни, повтарящи се и предвидими; потушаваното с пиене отегчение на героите е заразително и за публиката и дори любовната история е далеч от вълнуваща. Йонг за Сион е „удобна“ жена, която не го изнервя и задоволява моментните му нужди напълно – така се оправдава той на племенницата си за увлечението си. А Хон Сан-су се е наместил също така удобно в амплоато си на загадъчен чудак, търсещ мъдростта в досадата на ежедневните повтарящи се действия, което в Европа минава за „източна екзотика“, докато той всъщност прилага изпитания западен модел на смазан механизъм в доказано успешна формула.

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Националния фонд „Култура”.