Българско Кино Общество
„А, там нещо май гори. Не е част от шоуто“ – казва младият мъж на сцената, който допреди малко е пял против системата (Fuck all your wicked corruption!) и току-що е благодарил на публиката, че е дошла. Датата е 30 октомври 2015 г., мястото е букурещкият клуб „Колектив&ld...
от Нева Мичева, 06.08.2020 г.
Прочети повече
Младият френския режисьор и танцьор Дамиен Манивел посвещава новия си филм (с който спечели наградата за режисура в Локарно миналата година) на култовата Айседора Дънкан, още позната като „майката на модерния танц“. Акцентът обаче не пада непременно върху живота на американката, която пр...
За „Младият Ахмед“ знаковите представители на „съвременния неореализъм“ - братята Дарден, получиха наградата за режисура на миналогодишния фестивал в Кан. Въпреки че по всичко личи, че белгийското дуо вече е усъвършенствало до краен предел своя хуманистичен, политико-рел...
Проблемът в това да върнеш някого в живота си е, че ще се наложи да преживееш загубата му отново. В случая възкресението е постсекуларно и високотехнологично: в „Проблемът да бъдеш роден“ робот (на вид десетгодишно момиче) заема мястото на обекта на скръбта в две различни семе...
„Тая е луда“, подвиква таксиметровият шофьор, когато германката Вибке (Нина Хос) му обяснява (през преводач), че България е държавата, която дава възможност на сами родители да осиновят дете. „Ама тя и мъж ли няма? Още по-зле“, продължава той. „Кръвта на пеликана&l...
„Тези, които останаха“ на Барнабаш Тот е филм за грамадния крах на всичко човешко през Втората световна война, чудодейно побран в една мъничка следвоенна любовна история. В която впрочем така и не се отваря дума за любов, нищо че чувството прелива от екрана. Тези, които са останали, са о...
Как избрахте името „Абраксас“ за продуцентската ви фирма? Доста езотерично звучи. Беше преди 10 години и вече малко сме позабравили. Грабна ни най-вече звученето на думата. Също така и то...
От филмите на Христо Симеонов има какво да се научи за тъжните последици от липсата на комуникация и разкъсаната връзка между хората – особено ако погледнем към най-маргинализираните от тях (&bd...
„Дау“ на Хржановски: главното оправдание на епохата на Путин в Русия Негативната реакция на много хора (и у нас, и в Русия) към филмите на Иля Хржановски „Наташа“ и &bdqu...
Хибридното кино преминава все по-уверено от полето на експеримента към мейнстрийма. Естонският аниматор Юло Пиков предпочита работата с жив материал пред компютърните изображения, не вярва в таргетир...
Срещнах се с Кристиан Пецолд в деня след премиерата на „Ундина“. Четвъртият етаж на фестивалната зала Паласт ни приюти, издигнати над постоянния поток от зрители, червения килим и тихите п...
Очаквахме тези паразити да са научнофантастични, а те се оказаха реалистични; очаквахме да бъдат лесно надвити, а те завладяха всичко. Не говорим за политика или икономика, а за снощните новини от Хол...
През 2000 г. американската кинокритичка Вивиан Собчак пише знаковото есе “Какво знаеха пръстите ми”, в което проблематизира иманентно заложената способност на киното да оказва непосре...
Приказките на Куентин Тарантино съпровождат вече цяло поколение хардкор фенове, а “Криминале” остава (заслужено или не) най-цитираният любим филм от, обзалагам се, повечето ви приятел...