Веднъж в централната поща на Барселона ме попитаха дали България е в Европа, за да знаят накъде да насочат пратката ми. Външно успях да потуша разяреното си родово честолюбие, но вътрешно ме загриза д...

Случайно или не, фестивалната прожекция на „Младотопия“ в рамките на Швейцарската панорама в Локарно, описваща контролирано от вездесъщ алгоритъм общество, бе представена в един и същ ден...

„Щом можете да си го представите, то съществува като интернет порно“, е една от формулировките на прословутото правило 34 измежду правилата на интернет, според което всяка възможна тема е...

Носителят на „Златен леопард“ от Локарно в конкурса „Режисьори на бъдещето“ „Нощна сирена“ (Чехия/Словакия) поразително си прилича с носителя на наградата на Ф...

„Предпочитам да живея на остров с призраци, отколкото да бъда призрак сред живите“, заявява Захара, индонезийска бежанка, която живее на пуст малайзийски остров с десетина годишната си пле...

Трудно е да се обясни защо едни филми, в които не се случва на практика нищо, ни отегчават до смърт, а от други не откъсваме поглед от първия до последния кадър. Лежерната полудокументална и полукомед...

Във филма портрет „Аз съм горе-долу“ Кшищоф Кешловски казва, че има места и моменти, на които документалистът няма право да присъства с камерата си. Това е и причината той да се откаже от...

В романа „Безсмъртие“ въображението на Милан Кундера среща Гьоте и Хемингуей в отвъдното, където те обсъждат безкрайния съдебен процес, на който са подложени книгите, делата и животите им...

„Гневът, който минава през нас, не ни принадлежи“ е финалното изречение в този наистина наелектризиран филм от Коста Рика, участвал в състезанието „Режисьори от настоящето“ в Л...

Откъде произтича това странно, напълно неоправдано лицемерие в поведението на хората, което мотивира и оформя културата на нашето време, тази култура, която можем справедливо да наречем култура на кон...

Колкото повече се отдалечава във времето даден исторически период, толкова по-бледи са детайлите, които позволяват сложното му и нееднозначно осмисляне. И толкова по-еднопосочни са интерпретациите вър...

След продължителната хегемония на реализма и минимализма в румънското кино, установена от румънската „нова вълна“, следва период на еманципация от успешния ѝ, но вече изчерпал се модел. Ки...

От Чехов знаем, че сбогуването с една овощна градина е възможна метафора за края на една епоха. Или за смяната на едни ценности с други. Може да изглежда абстрактен паралелът между изгубилите почва по...

Пренареждането на времето и пространството, каквото на практика извършва всеки филм, е представено като воля свише в „Чудо“ на Богдан Джордже Апетри, показан първо в програмата „Хори...

В затвор. Представям си, че така се чувства всеки наркоман, осъзнал зависимостта си и факта, че единственият евентуален изход от пропадането е да мине през друг затвор – клиниката за лечение на...

Пословичното скандинавско щастие, за което все тръбят статистиките, се дължало, оказва се, на традиционно ниските очаквания по тези ширини. „Човешка позиция“ на норвежеца Андерс Ембле...

Има филми, които са толкова прецизно обмислени и построени, че са трудни за харесване – макар и широко оценени заради куп обективни достойнства, рядко предизвикват съпричастност. Такъв е случаят...

Съзнателно или не, „Радиолюбител“ на баския режисьор Икер Елориета, показан в Конкурса за дебюти на Международния филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин, следва оптимално подходя...

„Балтийците сме горски хора“ е реплика, която ясно си спомням от един симпозиум, посветен на балтийското кино в рамките на фестивала goEast във Висбаден. Петият игрален филм на литовс...

Победителят в Балтийското състезание на Международния филмов фестивал в Талин „Черни нощи“ може би не е най-оригиналният или иновативен филм в програмата, но определено заслужава наградата...