Мариана Христова е киновед и обича авторското кино във всичките му форми. Интересни са й кинематографиите по европейските географски периферии – Скандинавия и Прибалтика, Иберийския полуостров, Балканите – защото й се струва, че в екстремностите се ражда повече истина, отколкото можем да намерим около умерената „златна среда“. Двугодишен престой в Холандия й отваря очите за експерименталното и любителско кино, смесените форми, found footage и огромното значение на филмовото архивиране. Някъде оттогава се опитва да види филма в по-широкия контекст на визуалните изкуства - не само като съдържание, но и като начин на представяне.
Затворът е по презумпция наказание, но може да бъде и шанс, макар и в крайна сметка пропилян. Такъв е случаят с Майк, главния герой от първия режисьорски филм на актьора Харис Дикинсън „Уличник&...
Званието „поет“ в днешния побъркан от пресметливост свят е синоним на несъстоятелност, сякаш разсъждава в крачка колумбийският режисьор Симон Меса Сото във втория си игрален филм “По...
След успеха на „Алкарас“ (Златна мечка от Берлинале 2022), в който каталонката Карла Симон показа краха на европейското земеделие през историята на прасковените градини на чичовците ѝ и чр...
Французойката от алжирски произход Хафсия Херзи изгря като актриса във виталния “Кус-кус” (2008) на Абделатиф Кешиш, където тресеше апетитно коремче под ориенталски звуци. Почти две десети...
От трийсетина години насам белгийските братя режисьори Жан-Пиер и Люк Дарден правят мизерабилистко кино за работническата класа в западноевропейски контекст и съзнателно или не, разсейват утвърденото...
„Нежността е новият пънк“ – обяви норвежецът Йоаким Триер на пресконференцията в Кан по повод новия си шести пълнометражен филм „Сантиментална стойност“, получил Специалн...
Бразилският режисьор Клебер Мендонса Фильо, започнал кариерата си в киното като критик, минал през правене на клипове и видео експерименти в края на 20. век и осмелил се да посегне към лентата и голем...
След патетична възхвала на лобизма в актьорството от Леонардо Ди Каприо и банална антитръмпистка реч на Робърт де Ниро, който получи почетна Златна палма, 78-ият фестивал в Кан сякаш за компенсация от...
Северният ексцентрик на френското кино, чиято филмография е самият контрапункт на понятието „френски филм“. Роден и пораснал във ветровития регион О дьо Франс, граничещ с Атлантика и Белги...
Литовското кино се очерта като малкото чудо в авторския европейски контекст за 2024 година – „Токсично“ и „Сестри“ спечелиха най-важните награди в Локарно и продължават ф...
Независимо от западния бойкот на руското кино, 45-ият фестивал в Кайро не само показа два руски филма в различни програми – „Филателия“ на Наталия Назарова в Международния конкурс и...
Родена през 1994 г., трийсетгодишната литовка Сауле Блювайте беше най-младата сред режисьорите в Международния конкурс на 77-ия фестивал в Локарно и с полуавтобиографичния „Токсично“ ...
Да върнеш времето назад, за да разбереш фатална грешка, току-що превърнала се в непоправимо минало – драматургичната структура на литовския филм „Сестри“ поставя този наративен...
Фестивалът в Локарно се слави с просветителските си ретроспективни програми и специални прожекции на класически филми, обособени в различни секции. Една от тях е „История/и на киното“, зам...
Всеки подреден до съвършенство свят има нужда от криво огледало, за да не си въобразим, че съвършенството може да бъде константа. И от всички изкуства киното, което по-успешно от другите имитира реалн...
Сравняват южнокорееца Хон Сан-су с Ерик Ромер заради безвремието като драматургична канава или с Джон Касаветис заради алкохола, който се лее в кадрите му от щедро по-щедро. Но по външни белези може и...
Макар соцносталгията да се простира от Източен Берлин през Балканите и Кавказ до Владивосток, не са правени много филми по темата. В този смисъл арменско-руската комедия „Яша и Леонид Брежнев&ld...
Рубен Йостлунд в публичен разговор с Бачо Одишария от Грузинския филмов център
Международният филмов фестивал в Сванети – планински регион в грузинската част на Кавказ със замайващи гледки &nda...
– На един му излекувах две крави. После той дойде и застреля кучето ми.
– Защо?
– Защото е човек.
Нури Билге Джейлан обича да поставя и да оставя героите си в състояния на из...