Нощта във всички бледи прозорци бушуваше непрестанно и се бунтуваше като подозрителна фантазия. И пътищата изоставиха краищата си в мрака. Никой вече не мислеше за любов. Никой вече не мислеше з...

Съвременните украински филми са или военни, или общовалидно печални и това е неизбежно – в подобна крайна мрачна гама бяха филмите от страните на бивша Югославия по време на войните около разпад...

След като огледа с хладно отстранение, претегли с явна ирония и обрисува с инстаграмова импулсивност босненската действителност в Отведи ме на някое хубаво място, холандската режисьорка от босненски п...

При цялата лавина от разговори за секс и връзки в съвременния западен свят, която отдавна прелива отвъд лайфстайл медиите, да се направи оригинален филм по темата, става все по-трудно. Израелският док...

„99% от филмите са скучни. Този не е“, кратко, ясно и уверено гласи режисьорската бележка на свръхпродуктивния французин Куантан Дюпю, приложена към синопсиса на 65-минутната му най-нова к...

Кратък онлайн преглед на публикациите за кино на български показва, че филмите на филипинеца Лав Диас – апологет на бавното кино, който създава по-скоро кинематографични преживявания, околкото д...

Битката за значимо място под слънцето е стара, колкото света, а тази за сцената е особено ожесточена, дори в епохата на 15-те минути слава. И винаги се е разигравала по правилата на естествения подбор...

Веднъж в централната поща на Барселона ме попитаха дали България е в Европа, за да знаят накъде да насочат пратката ми. Външно успях да потуша разяреното си родово честолюбие, но вътрешно ме загриза д...

Случайно или не, фестивалната прожекция на „Младотопия“ в рамките на Швейцарската панорама в Локарно, описваща контролирано от вездесъщ алгоритъм общество, бе представена в един и същ ден...

„Щом можете да си го представите, то съществува като интернет порно“, е една от формулировките на прословутото правило 34 измежду правилата на интернет, според което всяка възможна тема е...

Носителят на „Златен леопард“ от Локарно в конкурса „Режисьори на бъдещето“ „Нощна сирена“ (Чехия/Словакия) поразително си прилича с носителя на наградата на Ф...

„Предпочитам да живея на остров с призраци, отколкото да бъда призрак сред живите“, заявява Захара, индонезийска бежанка, която живее на пуст малайзийски остров с десетина годишната си пле...

Трудно е да се обясни защо едни филми, в които не се случва на практика нищо, ни отегчават до смърт, а от други не откъсваме поглед от първия до последния кадър. Лежерната полудокументална и полукомед...

Във филма портрет „Аз съм горе-долу“ Кшищоф Кешловски казва, че има места и моменти, на които документалистът няма право да присъства с камерата си. Това е и причината той да се откаже от...

В романа „Безсмъртие“ въображението на Милан Кундера среща Гьоте и Хемингуей в отвъдното, където те обсъждат безкрайния съдебен процес, на който са подложени книгите, делата и животите им...

„Гневът, който минава през нас, не ни принадлежи“ е финалното изречение в този наистина наелектризиран филм от Коста Рика, участвал в състезанието „Режисьори от настоящето“ в Л...

Откъде произтича това странно, напълно неоправдано лицемерие в поведението на хората, което мотивира и оформя културата на нашето време, тази култура, която можем справедливо да наречем култура на кон...

Колкото повече се отдалечава във времето даден исторически период, толкова по-бледи са детайлите, които позволяват сложното му и нееднозначно осмисляне. И толкова по-еднопосочни са интерпретациите вър...

След продължителната хегемония на реализма и минимализма в румънското кино, установена от румънската „нова вълна“, следва период на еманципация от успешния ѝ, но вече изчерпал се модел. Ки...

От Чехов знаем, че сбогуването с една овощна градина е възможна метафора за края на една епоха. Или за смяната на едни ценности с други. Може да изглежда абстрактен паралелът между изгубилите почва по...