Стефан Гончаров е роден през 1996 г. в София. Завършва 18 СОУ„Уилям Гладстон“ през 2015 г. Есента на същата година е приет за студент по скандинавистика в Софийския университет. Автор на стихосбирката "Геон". Има редица публикации в литературния печат, в издания като: "Литературен вестник", "Литернет" и др. Стиховете му са преведени на турски и английски. Освен с поезия, Стефан Гончаров се занимава активно и с кинокритика, като текстовете му за кино се публикуват на страниците на "Литературен вестник" и в рамките на сайтовете "filmsociety.bg" и "Баница". През 2015 г. фигурира като част от младежкото жури на „София филм фест“.
Едно от най-натрапчивите клишета за настоящето ни гласи, че живеем в ерата на постистината – във време на фалшиви новини, евтина демагогия и конспиративно мислене, подменящо фатално крехката ни...
Апокалиптична сатира за Г-7, под която стои името на Гай Мадин – може би краят наистина е близо (или светът просто полудява), щом дори канадският майстор на концептуалния пастиш е решил да напра...
Химерата от Арецо e не само прочута бронзова скулптура, изобразяваща легендарното триглаво чудовище от мита за Белерофонт, тя e вероятно и най-знаковият образец за етруско изкуство, който светът позна...
След появата на ChatGPT в публичното пространство през 2022 г. темата за изкуствения интелект се превърна в една от невралгичните точки на тревожното ни време. Тази сравнително нова технология, появил...
Да се завърнеш в бащината къща, но да я завариш празна – готова да бъде продадена, разрушена и загърбена: „О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина“. В об...
„Максин XXX“ е особен филм – майсторски скроен, но и потискащо равен, – самообезсмислящ се „пастиш на ужасите“, който е толкова стилизиран, че се превръща в не...
Филмите на Кристиан Пецолд често третират любовта като неосъществима утопия. Тя или е блян, несъизмерим с логиката на късния капитал („Куба либре“, „Йерихон“), или е невъз...
През 2021 г. американската пивоварна „Молсън Коорс“ (която притежава и „Каменица“ АД) провежда покрай Супербоула рекламна кампания, таргетираща сънищата на нейните клиенти. За...
След няколко опита да прави по-конвенционално кино (с по-рутинна структура и без явен „метахумор“), Нани Морети отново посяга към брехтианските техники от ранните години на кариерата си, з...
„Има две неща на този свят, които са безкрайни: женствеността и начините, по които човек може да се възползва от нея.” Този цитат от филма „Никита” (1990) – една от...
Животът може ли да бъде овладян? А природата – опитомена? Има ли ред (и съответно справедливост) в света, или по-скоро всичко е хаос – ирационален вихър от непроницаеми феномени, в който с...
Жан-Стефан Совер е познат със своите агресивни и натуралистично зрелищни филми за екстремността на живота, невидимо виреещ по краищата и тъмните ъгли на цивилизования свят. Френският режисьор разказва...
След експерименталния, автобиографичен филм „Морякът от планините“ (2021) е донякъде учудващо и неочаквано, че новият проект на Карим Айнуз представлява свободен преразказ на последни...
Изразът „май-декември“ е евфемистичен идиом, използван за романтични връзки, в които единият партньор е много по-млад (и „пролетно зелен“) от другия, вече влизащ в „зимат...
Аки Каурисмаки е от тези автори, за които без съмнение се отнася христоматийната реплика на Жан Реноар, че режисьорите цял живот правят (и пресъздават) само един и същи филм. Аскетичен и разпознаваем...
Запомнящите се съдебни драми сблъскват зрителя с условността на закона и невъзможността да се постигне абсолютна абстрактно-чиста форма на справедливост без съмнителни (от морална гледна точка) примес...
Пълнометражният дебют на френско-сенегалската режисьорка Рамата-Тулей Си поетично и експресивно възпява трагичната любовна история на волната и непокорна Банел и нейния „по-прозаичен“...
Някъде в Англия, в елитна частна гимназия, отвън приличаща на бетонен затвор, а отвътре на сияен, решен в пастелни цветове интернат за деца на юпита, пристига нова, млада учителка, специалистка по &bd...
От филмите, занимаващи се с духовни въпроси и „отживели времето си“ религиозни мистерии, най-екзистенциално плътни са онези, които успяват да отредят място за „чудото“ в рамкит...