Как наистина се дава думата на другите, без да бъдат хванати в унищожителната примка на репрезентацията? Един от малкото успешни примери за артикулиране на другостта през последните години е „Пр...
„Рома“ е епитом на гузната съвест, която ще бъде големият победител на най-политизираната церемония по раздаване на Оскарите. В година, доминирана от все по-отчетливо надуване на либерални...
Ако има нещо, което може да съсипе така наречената (не и от самите румънци) „румънска нова вълна“, това ще бъде втренчването в панелно-битовия реализъм, колкото и добре да се котират най-х...
Подходът на Асгар Фархади прилича на опасното любопитство на героя на Дейвид Хемингс от „Фотоувеличение“ на Антониони. Дори от най-беззъбата ситуация Фархади може да извади огромни количес...
Можем да повярваме на Пол Шрейдър, когато казва, че му е дошло отвътре да прати героите си в левитация по средата на филма. Все пак това е същият човек, който години по-рано е сравнил трансцендентални...
Пол Томас Андерсън е сред малцината останали, чийто път в киното напомня на времената преди „смъртта на автора“, когато имаше режисьори с филми, които служат не само като доказателство, че...
По време на импровизираната теле-видео-пресконференция на последния фестивал в Кан някой пита Жан-Люк Годар какво мисли за „Изключителният (Моят Годар)“, а той не просто не отговори, а сяк...
„Лейди Бърд“ можеше и да бъде интересен филм.
Ако Лейди Бърд не мечтаеше за liberal arts образование като всяко освободено и леко лудо американско момиче от Западния бряг, ами наприм...
Враждебните реакции на актуалната власт в Израел спрямо „Фокстрот“ са повече от очаквани, но интересното противоречие е, че Самуел Маоз, макар и посланик на един друг Израел, който е...
За разлика от мнозина, които биха казали, че оставят филмите им да говорят сами за себе си, двата пълнометражни филма на Милко Лазаров – „Отчуждение“ и „Ага“ говорят само...
Ралица знае не само какво иска, но и какво може като режисьор. Нещо повече – знае къде е мястото й в целия объркан свят на киното. Нейните филми винаги и навсякъде са се радвали на реакция &bdqu...
Един от елементарните, но въпреки това понякога хитри трикове, когато не ти достигат вдъхновение, пари и/ли време в киното, е да пропуснеш някои елементи (връзки в сюжета или развитие на персонажите)...
Поредицата от разговори с почитатели на Робер Бресон продължава с Илиян Метев. Неговият „3/4“, лауреат в тазгодишното издание на фестивала в Локарно, успя да се вмести в модерната и до...
Странно отиграната комбинация от бързо темпо и в същото време почти нулево напрежение ражда хетеротопията на „Среща на върха“. Не, това не е приказка за Латинска Америка, родена от нечии к...
Най-хубавото от смъртта на Сталин е, че може да има толкова абсурдни филми като „Смъртта на Сталин“. И ако има причина Армандо Янучи, досега зает с политическите интриги в съвременния англ...
За Любомир отношението към киното е морален въпрос, неразличим от отношението към живота. Тази интериоризация е свързана с много рискове, сред които навярно водещ е комуникацията с публиката &ndas...
Срещаме Петър и Кристина между успеха на „Слава“ (току-що избран за българско предложение за Оскар и с разпространение в двайсет кина в Италия) и очакването за „Бащата“, тр...
Някъде по времето, когато се пише този текст, „Бягай!“ вече може да се похвали като „най-успелия“ филм на годината със своите 630 % възвръщаемост на инвестицията. Този факт...
The present review departs from the last line of Neva Micheva’s review on “Glory”, namely her question what happens with storytelling once the living has evolved into doom. The a...
Кристиян Мунджиу не обича да реже и е казвал, че сме принудени да изживеем всичките моменти от живота си, дори и маловажните, защото не ние определяме кое е маловажно. Така в киното на румънеца жи...
