Филмът започва с един дълъг кадър на плочник, постепенно обливан с вода и пяна. Докато вървят надписите, водата от чиста и пенлива, постепенно добива цвета на отмивана съсирена кръв. Това се оказва и...
Назован по този леко обобщаващо политизиран начин, филмът на Павел Павликовски всъщност градира самоубийствената мощ на най-отявлено емоционалните прояви на човешкото съществуване като музиката и любо...
"Зелената книга” е сполучлив, но печален опит да се отмъкнат няколко награди от Академията, която в своя сенилен, политически коректен унес вече е готова да пренебрегне липсата на кой знае какви...
На 24 февруари 2019 г. в Лос Анджелис бяха обявени новите носители на Оскар, най-престижното по света национално отличие за кино. “Оскар”, разказва легендата, се появява като галено име на...
Да събереш двама максимално противоположни образи в един автомобил и да ги отправиш на пътешествие, за да разкажеш история за откриване на себе си и да се окажат на финала героите по-разбиращи, п...
Не. Има едно шеговито правило в журналистиката, че всяко заглавие, което завършва с въпросителна, заслужава в отговор твърдо “Не!”. То, както се оказва, важи и за игралните филми по действ...
Любопитен факт около "Фаворитката" (един от най-номинираните и награждавани филми на 2018 г.) е, че идеята за него се е внедрила в творческите намерения на Йоргос Лантимос още преди да снима "Омарът"&...
„Рома“ е епитом на гузната съвест, която ще бъде големият победител на най-политизираната церемония по раздаване на Оскарите. В година, доминирана от все по-отчетливо надуване на либерални...
59-ото издание на Солунския кинофестивал започна с тазгодишния носител на „Златна палма“ от Кан, непонятно за мен преведен на български като „Крадци от магазини” при единствена...
Роден във Варшава през 1957 г. и живял и работил повечето в Англия, Павел Павликовски се върна в родината си чак със своя пети игрален филм, “Ида”, който, след като събра над 60 награди от...
Надин Лабаки (1974) има три пълнометражни филма, които се движат по сходна траектория: бичуват реалности, с които авторката не желае да се примири, но във или около които търси очарование и живот, и с...
Впечатлена преди десетина години от „Животът на другите” („Оскар” за най-добър чуждестранен филм 2007), очаквах с трепет новия филм на германеца Флориан Хенкел фон Донерсмарк &...
“Сами сме. Каквото и да ти разправят, ние винаги сме сами”, казва господарката на прислужницата в “Рома”, а “сами” е в женски род и както ще се види, значи леко раз...
Пол Томас Андерсън е сред малцината останали, чийто път в киното напомня на времената преди „смъртта на автора“, когато имаше режисьори с филми, които служат не само като доказателство, че...
„Лейди Бърд“ можеше и да бъде интересен филм.
Ако Лейди Бърд не мечтаеше за liberal arts образование като всяко освободено и леко лудо американско момиче от Западния бряг, ами наприм...
Когато става дума за Втората световна война, зрителят е предизвестен за хепиенда и може да се съсредоточи върху перипетиите по пътя към него, които вече не изглеждат така обезверяващи.
Не са много фи...
„Нека следователно се стегнем за нашия дълг и така да се държим, че ако Британската империя и нейната общност съществуват хиляда години, хората все още да казват „Това бе техният най-добър...
Няма и ден след една от прожекциите на “Проектът Флорида” в рамките на София филм фест чакам да ми дойде редът за интервю в “Гранд хотел София” и се заговарям с пиарката на Шон...
Сред разтухите за душата на свръхразвитите общества, окопали се в материално благополучие и всемирна скука, е да развенчават последствията от цивилизационните си постижения. Скандинавското кино по тра...
Джеймс Айвъри - един от ветераните на американското кино си тръгна от Оскарите тази година с наградата за най-добър адаптиран сценарий за ужасно нашумелия през същата - “Призови ме с твоето име&...
