„Зенит” на хърватският режисьор Далибор Матанич е трилогия за смъртта, любовта и омразата. Смъртта в нея е нещо обичайно, любовта – нещо срамно, непозволено и наказуемо, ненавистта -...

Постоянното, пък макар и бавно движение на камерата, спасява „Добри хора от Трите клисури“ от неблагодарната съдба да му се лепват нежелани асоциации. Време за рефлексия няма, включително...

Не съм много навътре в абсурдисткия театър, но филмите на Чарли Кауфман винаги предизвикват асоциацията, особено откакто гледах “Синекдоха, Ню Йорк”, който бъка от абсурдни съставки: нещас...

„Бездомни кучета“ е последната творба на Цай Мин-лиан. В свое интервю за Ройтерс режисьорът споделя, че най-вероятно няма да прави повече филми – след 20 години в киното се чувства и...

Струва ми се ужасно трудно, рисково и достойно да се изгради филм изцяло от жанрови елементи и да се устои на тежненията на нещо толкова разработено като уся — китайския приключенски жанр, в кой...

Когато в едно интервю с Иван Черкелов след премиерата на „Раци“ го попитах кои са важните за него филми, той ми отговори, че повече от сюжетите и образите се интересува от авторите зад тях...

Около престъплението винаги витае някаква тайна. Когато бъде разкрита, често тя отваря само нова бездна от тайни, особено ако престъплението е масово. Иглика Трифонова с няколко от своите филми, които...

Малко преди да преполови „Жалейка“, Елица Петкова вече е успяла да настани едно безвремие, което с гордост би могло да се нарече и импресионизъм. Докато пенсионерите се карат помежду си ко...

Обичам филми, които се отдръпват от непосредствената реалност и си позволяват смелостта да редактират, да филтрират, да опосредстват, така че да създадат свят със собствена логика. Свят, който е затво...

Едно от подценяваните могъщества на киното е, че само чрез осветяването на един определен епизод от живота, без никакви ефекти или „пипания“, епизодът може да излезе от собствената си незн...

Както камерите в супермаркетите не са никога изцяло документално кино, защото, ако не друго, прибягват до своеобразен монтаж в избора си на кадри, така и най-фикционалното кино никога не е изцяло фикц...

Човек често изпитва изкушението да вярва в регреса на киното. Да смята, че то все повече се вдетинява, а неговите герои, конфликти и възможности да помага на света и да го тълкува, стават все по-прими...

След успеха на дебютния си проект “Teddy Bear” (с който печели наградата за режисура на фестивала „Сънданс“), датчанинът Мадс Матиесен се нагърбва с нелеката задача да направи...

 „Хеликоптер боклук“ е дебютният филм на шведския режисьор Йонас Аугустсен, чиято премиера се състоя неотдавна на последното издание на култовия фестивал в Ротердам, превърнал се през...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Колко е странно, че всичко е наведнъж. Тази мисъл се наб...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Хотелите в киното (а и не само) обикновено са алегоризир...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Новото румънско кино си остава румънско дори когато не е...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Текстовете на братята Макдона вероятно водят помежду си...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Онова, което някой ще помисли за окончателно превъртане...

Пустеещи пространства (градски и индустриални), в които самотно се движат персонажите; внимателно подбрана музика и свежи актьорски лица; красиво изображение (Лайл Винсънт!) – филмът видимо е пр...

„Това, което ще стане, е, че аз ще те обичам все повече, а ти мен – все по-малко. Просто така става в живота.“ Колко автори могат да се похвалят, че подобно изречение не кънти, а оз...