В епохата на образите, филтрирала реалността през екрани и моделирала желанията ни до безсъзнателност, емоциите са про(ж)екция повече от всякога. А любовта е фикс идея, дефицитна частица от пъзела на...

„Делото“ на Алексей Герман-младши е един от първите филми, които гледах в Кан тази година (в „Особен поглед“, с алтернативно заглавие „Домашен арест“), и един от по...

Чела съм две книги на Харуки Мураками: едната ме увлече, другата – никак. Лесно мога да повярвам, ако някой ми каже, че останалото му творчество е чудесно или напротив, ужасно е скучно. Но...

В една сцена от „Страхът изяжда душата“ на Фасбиндер Али и Еми седят в празно заведение на открито и се държат за ръцете. Той е мургав и говори развален немски, тя е бяла и доста по-възрас...

Журито на 74-тия Кан (6–17 юли 2021) успя да разпредели седем награди между девет от филмите в конкурса и пак да направи някои груби пропуски. Едно от най-проблемните решения на фестивалния фина...

Няма по-убедителен лъжец от този, който лъже първо себе си. „Ред рокет“ на Шон Бейкър се занимава с такъв един образ, опасно съчетал в своята личност ред детински качества, които го правят...

Първата Златна палма в последния ден от 74-тото издание на Кан – почетна, за цялостно творчество – беше връчена на Марко Белокио от неговия сънародник и колега Паоло Сорентино. В...

Чудак до чудака във винтидж дрехи и пастелни цветове; куклени къщурки, видeни отвън и отвътре в изящен детайл (с тонове книги, подбрани по цвят и престиж); съзвездия (все по-големи) от прочути лица на...

„Памет“ е като да се събудиш с амнезия в къща в джунглата. Навън се чува проливният дъжд, а в съседните стаи – радио, което сменя станциите и от което долитат откъслеци от мелодии и...

Помните ли Асгар Фархади от „Историята на Ели“ и „Развод“? Автора с трудните като ребус етични дилеми, вложени в правдоподобни, симпатични персонажи и разгледани от всички стра...

В „Карнавална нощ“ (1956) на Елдар Рязанов – класика, гледана до претръпване по телевизията от няколко поколения по времето на соца – за Нова година трудещи се подготвят вечери...

Ако някой се е отегчил от естетското витаене на „Гунда“ на Виктор Косаковски около една свиня и няколко кокошки, заснети в различни ферми в черно и бяло и без явна цел, да не се бои да гле...

Всеки, който обича да пътува, знае, че много често заминаването за някъде ни отвежда другаде и така е по-добре. „Купе №6“ на финландеца Юхо Куосманен („Най-щастливият ден в живота на...

Две неща правят от „Счупването“ на Катрин Корсини (1956) голямо кинопреживяване: страхотният актьорски състав и лудешката смяна на мащаба. Във филма личното устремно се редува с общото и д...

„Какъв ще станеш, като пораснеш?“ сигурно е един от най-често задаваните въпроси, откакто хората мислят за бъдещето. Децата отговарят всякак: „Балерина!“, „Космонавт!&ldq...

Леос Каракс (1960) прави филми толкова рядко, че всеки нов бива наречен „завръщане“. След ранния му първи пълнометражен „Момче среща момиче“ (1984) петте следващи са също, общо...

Оригиналното название на този британски филм е Supernova. Началото показва взрив на звезда, засипал щедро небето с нови звезди за компенсация. На финала отново виждаме звездното небе. В средата, ако и...

Докачливите на тема идентичност каталунци още не могат да простят на Уди Алън, че във Вики Кристина Барселона изтипоса столицата им като шарен лунапарк, в който жадни за приключения янки консумират из...

Ако някой все още смята, че е толкова трудно всеки да бъде изкаран от кожата си, човешката си кожа, нека да не гледа китайския филм „Ухай“ на режисьора Джоу Дзъян - и да запази илюзии...