Пълнометражният широкоекранен дебют на Карлота Переда се състоя на кинофестивала „Сънданс“ тази година. Той доразгръща едноименната ѝ късометражка, с която испанката спечели „Гоя“ и още двайсет и кусур награди през 2018 г. (и която може да се гледа онлайн). „Дунда“ щеше да е по-хубаво заглавие на български, защото съдържа и нещо детинско, каквото може да се намери в оригиналното cerdita („прасенце“, обаче недружелюбно и в женски род), но то би скъсало пряката връзка на надслова с началото на филма в месарския магазин на родителите на главната героиня, както и с по-нататъшното прозрение, че свини са всъщност всички, които я налитат с тази дума.

„Винаги съм възприемала пубертета като история на ужасите... – обясни режисьорката в едно интервю, което ми се ще да цитирам цялото, толкова е смислено. – Всеки трилър е морално пътешествие... За мен всичко е политика: всеки кадър съдържа политически компонент; показването на дадено тяло по определен начин е политическо... Мисля, че жените се захващаме с жанрово кино, защото много добре и още от малки познаваме болката и страха...“

Сара (Лаура Галан) е гимназистка от малко градче в Екстремадура, един от най-бедните испански региони. И понеже реалният свят не ѝ предлага много възможности да е каквато иска, тя повечето се крие в слушалките си със силна музика и така занулява околните дразнения: подканите на техните да се връща към задълженията и към учебниците, но най-вече жестоките подвиквания на съученичките злобарки и на връстниците простаци плюс дудненето на местните клюкарки. Запознаваме се със Сара през лятната ваканция, и то точно в навечерието на традиционен празник – точно в момент, когато младите са разпасани, възрастните – разсеяни, пукотът на фойерверките скрива нетипичните шумове, а вълненията около един избягал бик отклоняват вниманието от непознатата бяла камионетка, която започва да се навърта из околностите.

Имаме типичния плакат с полуголо окървавено момиче насред пътя, обидна дума за заглавие и всички изгледи да получим поредния филм за оскърбление и отмъщение, в който слабият търпи, търпи, откача и взема справедливостта в свои ръце. Само дето Переда ни кани на този танц, а повежда в друг, много по-интересен. Възмездието идва от трета страна и е не по-малко грозно и нередно от вината в този разказ. А Сара успява от кривото да мине в правото със собствени сили и да не падне до жестокостта на мъчителите си. Отбягваното и мачкано от другите момиче получава най-добрия шанс да си върне, а именно – като не си връща, като се издигне над тъпата игра на тормоза над по-слабия. Авторката дава на героинята си възможност да взема решения, да действа самостоятелно и не просто да излезе от свитата си мълчаливост, а да се накрещи в няколко регистъра, да се начувства като за последно. Тялото на Сара преживява трансформация от крито неудобство до естествена част от личността ѝ. Кръвта – животинска, човешка, менструална – маркира етапите на повествованието. И точно когато вече не очакваме да се стигне дотам, идва слашър развръзка...

Всеки детайл от филма е прецизно намислен. От дъвката на асфалта, която Сара настъпва и чиято консистенция показва колко е горещо навън, или закръглеността на бившата ѝ приятелка Клаудия, която, макар и неохотно, вече също ѝ се подиграва, през преобладаващо розовия цвят на началото или името на кучето на бащата и син полицаи (Перко!), до визуалните успредици – на двете момичешки длани, украсени със сходни гривни и опрени в две стъкла в коренно различни моменти, или двете полуголи шествия на Сара по пустия път (първото в убийствен срам, второто свободно – с едно ново нехайство към маловажното). А една от най-сладките линии в „Свиня“ е водената от майката на Сара в изпълнението на любимата испанска актриса Кармен Мачи – безцеремонна, любяща, по майчински свръхестествено проницателна. Тя единствена почти през цялото време настига събитията по петите на свършеното или чувстваното от дъщеря си. И е персонажът, отговорен за чудесната комична страна на историята.

Нямам никакво съмнение, че след 2-3 седмици „Свиня“ ще пожъне успех на другия голям стар фестивал в Испания – този на киното на ужасите, трилърите и фантастиката в Ситджес. Филмът е съвършеното ситджеско преживяване: изобретателен разказ, който едновременно се движи по жанровите коловози, но и излиза от тях, когато си пожелае, и вкарва много смях. И размисъл. „Жанровото кино дава много свобода, дава възможност да стигнеш много по-надалеч. Освен това за мен жанровото кино е преди всичко драма. „Екзорсистът“ например е семейна драма...“, каза Переда в Сан Себастиан. На фестивала в баската страна „Свиня“ се състезава с още 22 филма в раздела за рискове и експерименти „Сабалтеги-Табакалера“, който има собствено жури и добра награда (спечелена тази година от скучноватия исторически „Божия земя“ на исландеца Хлинюр Палмасон).