В началото на април в Порто гледах един от най-вълнуващите театрални спектакли, на които съм попадала от години. В него осем мъже от различни страни и на различна възраст, непрофесионални актьори, раз...

„Предпочитам да живея на остров с призраци, отколкото да бъда призрак сред живите“, заявява Захара, индонезийска бежанка, която живее на пуст малайзийски остров с десетина годишната си пле...

Трудно е да се обясни защо едни филми, в които не се случва на практика нищо, ни отегчават до смърт, а от други не откъсваме поглед от първия до последния кадър. Лежерната полудокументална и полукомед...

„Сънувам електрически сънища / и там баща ми чупи всичко, което не може сам да поправи“, е началото на стих, изписан по малките страници на джобно тефтерче в началото на филма. Дебютът на...

Във филма портрет „Аз съм горе-долу“ Кшищоф Кешловски казва, че има места и моменти, на които документалистът няма право да присъства с камерата си. Това е и причината той да се откаже от...

„Гневът, който минава през нас, не ни принадлежи“ е финалното изречение в този наистина наелектризиран филм от Коста Рика, участвал в състезанието „Режисьори от настоящето“ в Л...

В началото на годината Мишел Азанависюс изтегли новия си филм от фестивала „Сънданс“, който – по пандемични причини – за пореден път се състоя само онлайн. „Този филм не...

След всичко изгледано в Карлови Вари тази година една филмова сцена не напуска очите ми: с тихо трополене по пресъхналата земя, сипейки въздишки и възклицания като група нежни хористки, се задава стад...

След девет късометражни Дмитро Сухолитки-Собчук прави първия си пълнометражен филм с увереността на стар майстор. И с толкова много устрем и жар, че отърсва зрителя от всяко желание да се вглежда в ев...

Ако човек е гледал „Ябълките на Адам“ на режисьора и сценарист от Дания Андерс Томас Йенсен, сигурно ще държи под око всичките му следващи филми. С надежда хуморът, който крее и кипи...

Фил Типет е гигантска фигура в областта на стопмоушъна и практическите ефекти. Оставил е почерка си на много места - от комерсиални хитове, като „Междузвездни войни“ и „Джу...

„Айде, айде“ е поредният крайно личен филм на американския режисьор Майк Милс, който внимателно и нежно изследва тихите откровения, таящи се зад най-баналните и ежедневни моменти от с...

Дебютът на Корали Фаржеа „Реванш“ има една голяма награда – за най-добър художествен филм от фестивала на ъндърграунд киното в Калгари. Преди пет години това изглеждаше логичният мак...

Съзнателно или не, „Радиолюбител“ на баския режисьор Икер Елориета, показан в Конкурса за дебюти на Международния филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин, следва оптимално подходя...

Докато гледах отличения от „Черни нощи“ с Гран при и наградата за най-добър актьор „Скъпи Томас“ – скучноват животопис на Томас Браш, писател от ГДР, притискан от система...

Първият пълнометражен широкоекранен филм на полския режисьор Войчех Смажовски се казва „Сватбата“, последният – също, а между тях се простират 17 години кръстоносен поход срещу лицем...

Horrorshow, букв. „зрелище на ужасите“ – така се изписва в „Портокал с механизъм“ на Антъни Бърджес думата хорошо, която младежите насилници в центъра на повествован...

Американският актьор Фран Кранц (1981) има десетки участия в киното и телевизията – като се започне с мярване в „Дони Дарко“, мине се през много второстепенни роли в неособено популя...

Той е чаровен, пъстър, обнадеждаващ и внимателен в детайлите. Заснет е експресивно и има увлекателен саундтрак. Актьорите са „характерни“ и освен че влизат в ролите си с апломб (който поня...

Включва се сирена и цикличният ѝ вой надига безпокойство в душата. Звукът съшива първите кадри, които въвеждат в метрополиса Мексико, а безпокойството от сирената постепенно прелива от „защо&ldq...

Ръката на бащата се свива конвулсивно и стисва в неволна мъртва хватка каквото е хванала – кормилото на колата, прегърнатата дъщеря. Цялото семейство – баща, момиче и две момчета –&n...