Жан-Стефан Совер е познат със своите агресивни и натуралистично зрелищни филми за екстремността на живота, невидимо виреещ по краищата и тъмните ъгли на цивилизования свят. Френският режисьор разказва...
Запомнящите се съдебни драми сблъскват зрителя с условността на закона и невъзможността да се постигне абсолютна абстрактно-чиста форма на справедливост без съмнителни (от морална гледна точка) примес...
Пълнометражният дебют на френско-сенегалската режисьорка Рамата-Тулей Си поетично и експресивно възпява трагичната любовна история на волната и непокорна Банел и нейния „по-прозаичен“...
Летните ваканции прекарвах на вилата (детството ми премина през 80-те години, юношеството – средата на 90-те) и животът там бе устроен напълно в стила на Труман Капоти, Харпър Ли и Туве Янсон. Н...
Анимационният филм, както подсказва заглавието, е свързан с известния герой от книжките на писателя Рене Госини и художника Жан-Жак Семпе: разказана е историята на измислянето и създаването на този лю...
Не е нужно да си кинокритик, за да направиш връзката между психологизиращата ги дълбочина, с която Миа Хансен-Льове дарява героите си, и нейната собствена биография. Може би най-леснооткроимото нещо,...
Комисар Мегре, за когото белгийският писател Жорж Сименон пише над 70 романа, се отличава от други емблематични детективи със своята особена сдържаност, крайна непретенциозност и привидна обикновеност...
В първите кадри на новия филм на Клер Дени „Двете страни на острието“ виждаме нежната близост между Сара (Жулиет Бинош) и Жан (Венсан Ландон), сякаш слепени един с друг в първичното щ...
Една от малкото останали киномистерии беше как ще изглежда съвременен филм на Дейвид Кроненбърг, но на онзи Кроненбърг, който режисира „Катастрофа“ и „Видеодром“, а не на...
„Сънувам електрически сънища / и там баща ми чупи всичко, което не може сам да поправи“, е началото на стих, изписан по малките страници на джобно тефтерче в началото на филма. Дебютът на...
„Гневът, който минава през нас, не ни принадлежи“ е финалното изречение в този наистина наелектризиран филм от Коста Рика, участвал в състезанието „Режисьори от настоящето“ в Л...
„Звезди по обед“ заема достойно място в дългия списък на радикално концептуалните и некомфортно взискателни спрямо аудиторията им филми на Клер Дени. Френската режисьорка посяга отнов...
В новия си филм Дейвид Кроненбърг се завръща към корените си – към поднесения концептуално дистанцирано, с привидно хладна прецизност и стерилност хорър, фокусиран върху човешкото тяло и в частн...
Дебютът на Корали Фаржа „Реванш“ има една голяма награда – за най-добър художествен филм от фестивала на ъндърграунд киното в Калгари. Преди пет години това изглеждаше логичният макс...
Оказва се, че един от най-енигматичните режисьори, които познават жените повече, отколкото те самите познават себе си, може да бъде контекст и претекст на филм от жена. Полът има значение в „Ост...
През 2004 г. кинокритикът Джеймс Куанд за първи път използва термина „екстремизъм“ за съвременното френско кино, опирайки се на ключови думи като „шокова тактика“, „...
Пол Верховен за пореден път се старае като режисьор максимално да запази баланса между псевдохоливудската си общодостъпност и вулгарната си артхаус трансгресивност, докато игриво мобилизира кодовете и...
Нови Варна: така се казва селцето, което семейството на 13-годишната Киона трябва да напусне презглава едно лято, за да избяга от лошите – еднакви в униформите и безпричинната си омраза –...
„Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнайсет години вече беше твърде късно. Между осемнайсетата и двайсет и петата година лицето ми неочаквано прецъфтя.“ Това е началото на р...
Две неща правят от „Счупването“ на Катрин Корсини (1956) голямо кинопреживяване: страхотният актьорски състав и лудешката смяна на мащаба. Във филма личното устремно се редува с общото и д...