„Сънувам електрически сънища / и там баща ми чупи всичко, което не може сам да поправи“, е началото на стих, изписан по малките страници на джобно тефтерче в началото на филма. Дебютът на...
„Гневът, който минава през нас, не ни принадлежи“ е финалното изречение в този наистина наелектризиран филм от Коста Рика, участвал в състезанието „Режисьори от настоящето“ в Л...
„Звезди по обед“ заема достойно място в дългия списък на радикално концептуалните и некомфортно взискателни спрямо аудиторията им филми на Клер Дени. Френската режисьорка посяга отнов...
В новия си филм Дейвид Кроненбърг се завръща към корените си – към поднесения концептуално дистанцирано, с привидно хладна прецизност и стерилност хорър, фокусиран върху човешкото тяло и в частн...
Дебютът на Корали Фаржа „Реванш“ има една голяма награда – за най-добър художествен филм от фестивала на ъндърграунд киното в Калгари. Преди пет години това изглеждаше логичният макс...
Оказва се, че един от най-енигматичните режисьори, които познават жените повече, отколкото те самите познават себе си, може да бъде контекст и претекст на филм от жена. Полът има значение в „Ост...
През 2004 г. кинокритикът Джеймс Куанд за първи път използва термина „екстремизъм“ за съвременното френско кино, опирайки се на ключови думи като „шокова тактика“, „...
Пол Верховен за пореден път се старае като режисьор максимално да запази баланса между псевдохоливудската си общодостъпност и вулгарната си артхаус трансгресивност, докато игриво мобилизира кодовете и...
Нови Варна: така се казва селцето, което семейството на 13-годишната Киона трябва да напусне презглава едно лято, за да избяга от лошите – еднакви в униформите и безпричинната си омраза –...
„Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнайсет години вече беше твърде късно. Между осемнайсетата и двайсет и петата година лицето ми неочаквано прецъфтя.“ Това е началото на р...
Две неща правят от „Счупването“ на Катрин Корсини (1956) голямо кинопреживяване: страхотният актьорски състав и лудешката смяна на мащаба. Във филма личното устремно се редува с общото и д...
Леос Каракс (1960) прави филми толкова рядко, че всеки нов бива наречен „завръщане“. След ранния му първи пълнометражен „Момче среща момиче“ (1984) петте следващи са също, общо...
Роден е в Париж, живее в Ню Йорк. Автор е на четири пълнометражни филма: един документален и три игрални, два от които – с премиери в Кан. Всеки от тях е снимал в различна държава и с колкото се...
Може би най-очакваният от критиците филм изобщо, „Мама като малка“ се сгуши в третия ден на онлайн прожекциите със своите скромни 72 минути екранно време, но успя да въздейства на сет...
Кариерата на Беноа Жако започва в началото на 70-те години на 20. век като асистент-режисьор на Маргьорит Дюрас, която той нарича свой ментор. Затова и не е изненадващо, че поредното заглавие от филмо...
Кантан Дюпю започва кариерата си като музикант под псевдонима Mr. Oizo и завършва първия си филм с категоричното заглавие „Нефилм“ през 2001 г. Още тогава става ясно, че на френската сцена...
Филмът, който предизвика най-силните засега споделени реакции на кънтящ смях сред публиката, носи необичайното име „Мандибули“. Сюжетът му, не по-малко странен, може да се резюмира по след...
Пътят на Никол Гарсия от роля в „Моят чичо от Америка“ на Ален Рене до режисьор с кръгла трийсетгодишна кариера действително е бил трънлив и включва повече номинации за награди, отколкото...
„Слава богу“ е най-подходящият превод на това заглавие – думите, които често и неволно се употребяват като синоним на „за щастие“. Изтърсва ги – ирония на...
Младият френския режисьор и танцьор Дамиен Манивел посвещава новия си филм (с който спечели наградата за режисура в Локарно миналата година) на култовата Айседора Дънкан, още позната като „майка...
