В началото бе Батман…

Всъщност в началото на успешните комиксови адаптации на голям екран седи именно класическият „Батман“ (реж. Тим Бъртън), който излиза през 1989 г. Преди това Холивуд много плахо е тествал филмовата публика с адаптациите на тема Супермен, които от съвременна гледна точка са, меко казани, комични. И макар в наши дни големите пари от боксофиса да изглеждат „лесен филм“ - особено за истории със супергерои, за да се стигне до успешната формула, която днес обслужва финансово „Уорнър Брадърс“ (които държат правата върху филмовите адаптации на DC Comics) и „Уолт Дисни Къмпани“ (които заедно със „Сони“ притежават правата върху филмовите адаптации на Marvell Comics), трябваше да минат години и доста киноексперименти тип проба-грешка.

Успешният „Батман“ (1989 г.), режисиран от Тим Бъртън, тотално променя филмовия пейзаж. Докато продукцията е в процес, „Уорнър Брадърс“ по-скоро гледат на проекта като на високорисков артфилм, в който неохотно са се съгласили да вземат участие актьори от ранга на Джак Никълсън и Майкъл Кийтън, а Бъртън е артрежисьор, който просто е реализирал комерсиален успех с „Бийтълджус“ година преди това.

След творческия и финансов успех на Бъртъновия „Батман“ мрачният супергерой от Готъм Сити сякаш е обречен на безкрайни филмови реинкарнации - колкото повече, толкова повече. Много режисьори и актьори оставят своя незабравим отпечатък върху големия екран и приключенията на Брус Уейн и борбата му със злодеите из улиците и покривите на Готъм. Тим Бъртън и Кристофър Нолън успяха да превърнат комиксовия герой в култово кинопреживяване - не само за почитателите на комиксите, но и за аудиоторията, която включва феновете на сериозното кино. Джоуел Шумахер и Джак Снайдер по-скоро се помъчиха да придадат на мрачната персона на Брус Уейн малко по-бляскави тонове, но за успех в това начинание трудно може да се говори.

И ето че дойде моментът, в който „Уорнър“ благословиха поредната реинкарнация на мрачния комиксов супергерой. Ред причини заставиха филмовото студио да обяви, че се завръща към най-печелившия в боксофис отношение комиксов герой от вселената на DC. Първо - от десет години „Дисни“ много успешно успяват да продуцират всякакви интерпретации на комиксовите супергерои на Marvel; второ - в този продължителен период „Уорнър“, които буквално изобретяват печелившата формула за филмова комиксова адаптация с Бъртъновия „Батман“, някак си не успяват да се възползват от нея и повечето продукции, включващи супергерои от вселената на DC, концептуално и финансово се провалят. В това начинание „Уорнър“ на всяка цена се опитват да минимизират рисковете - от това продукцията да се провали финансово до това съдържанието да е максимално политкоректно, така че да е в крак с новите обществени възприятия и очакванията на инвеститорите, особено отвъд океана. Творческите концепции не се толерират - те по правило се контролират от филмовото студио (което често впоследствие е за сметка на финансовия и зрителския успех на продукциите). Последните патови ситуации около продукции с филмови интерпретации са отново твърде проблемни  за „Уорнър“ – „Лигата на справедливостта“, „Жената чудо 1984“, „Хищни птици и фантастичната еманципация на Харли Куин“, „Отряд самоубийци“ и сериалът „Батуомън“ са презрени - както от широката публика, така и от критиката. Залозите и очакванията за новия Батман са много големи - няколко поколения комиксови и кинофенове очакват подобаващо завръщане на знаковия филмов супергерой. Студиото е в жестока борба с най-заклетите фенове на комиксовите герои, която се води с всички позволени и непозволени средства - най-вече в социалните медии. Битката сякаш печелят феновете - фен движението #ReleaseTheSnyderCut успява да извоюва пускането на „Лигата на справедливостта - версията на Джак Снайдер“, която има своята премиера в разгара на ковид пандемията по стрийминг платформата на HBO през 2021 г.

За режисьор на новия „Батман“ е избран Мат Рийвс, който има зад гърба си успешни проекти като „Зората на планетата на маймуните“ и „Войната за планетата на маймуните“. Той поема продукцията след напускането на Бен Афлек, който въплъщава Батман в последните филми, свързани с разширената вселена на DC комиксите. За да избегне противопоставяне както с почитателите, така и с продукциите, посветени на Батман, които са в развитие за „Уорнър“, Рийвс е решил да подходи към начинанието от различна гледна точка - тук супергероят е по-скоро детектив, който трябва да разгадае един „убийствен пъзел“ в разгара на личната си младежка екзистенциална криза, която се случва по време на разследването. Атмосферата, в която е потопено киноповествованието, е блестящо мрачна - кинематографията е достойна за Кристофър Нолън и Тим Бъртън, взети заедно. Камерата е поверена на Грег Фрейзър, който вече се е доказал като визуален виртуоз след „Дюн“ и „Rogue One: История от Междузвездни войни“. От друга страна обаче, усещането е, че този филм по-скоро принадлежи на визуалните настроения ала Дейвид Финчър от 90-те. На моменти сякаш гледаш „Пришълец 3“ или „Седем“ - или поне историите им се развиват някъде наблизо, в съседния град или на близка планета… На мрачната гръндж депресия от същото десетилетие приглася и Something In The Way на Nirvana - последната песен от емблематичния за бандата Nevermind, която е част от саундтрака на филма.

Актьорският състав е мултизвезден, както повелява формулата на успеха - Робърт Патинсън (Брус Уейн/Батман), Зоуи Кравиц (Жената котка), Колин Фърт (Пингвина), Джон Туртуро (Кармин Фалконе), Джефри Райт (Джеймс Гордън), Питър Сарсгард (Джил Колсън), Пол Дано (Ридлър). Но за съжаление, въпреки тоновете огромно старание, което се точи на талази от екрана, проблемът на този „нов Батман“ е, че той се опитва да задоволи твърде много очаквания. Режисьорът Рийвс сякаш на всяка цена иска да запази атмосферата и филмовия почерк на Кристофър Нолън от неговата трилогия и мрачните тонове, зададени от неповторимия Тим Бъртън още в първите два филма. Филмовото студио очевадно не би позволило нищо да наруши вече утвърдения филмов канон от предишните филми с Батманово участие и по-оптимистични краски като тези, внесени от продълженията на Джоел Шумахер, не са толерирани още на концептуално ниво. Резултатът е, че поредният Батман напомня на някакво по-тихо не-съвсем-екшън копие на „Лигата на справедливостта - версията на Джак Снайдер“ - също толкова дълго, но протяжно дълго и нелеко скучно на моменти. За съжаление, филмът страда от твърде многото опити за превъплъщение във вече гледан филм. Усещането, което ти оставя, докато го гледаш, е, че „този филм вече си го гледал“ - поне няколко пъти някога преди, но заглавието е било друго.

Друг проблемен момент е липсата на химия между героите - няма я онази органична връзка, която например държи действието и героите в трилогията на Нолан. Липсва страстното сексуално напрежение между котка и летяща мишка, която Мишел Пфайфър и Майкъл Кийтън така умело пресъздават в „Завръщането на Батман“ (реж. Тим Бъртън, 1992 г.). Тук всеки актьор дава най-доброто от себе си, но сякаш всеки играе във версия на действието, в която той е главният герой, а останалите участници са просто част от пейзажа или от съседния филм, който е някак си свързан с този... Робърт Патинсън някак си успява да изгради почти убедително образа на младия Брус Уейн, който в тази версия на историята е на прага на зрелостта, но не можете да очаквате да станете свидетели на екшън кръщението на Батман, което можеше да изстреля Патинсън в друга траектория, различна от амплоато му на актьор, способен да пресъздаде нещо различно от крайна или меланхолична депресия на екрана. По-скоро вниманието на зрителя може да бъде привлечено от дизайна на новия Батман костюм, който върши добра работа в екшън сцените.

Това е и първият „Батман“, който не успява да излъчи достоен злодей, който да остане като запомнящо се актьорско присъствие в цялата поредица, посветена на човека прилеп. Тук мястото след Жокера на Джак Никълсън, Пингвина на Дани де Вито, Двуликия на Томи Лий Джоунс, Плашилото на Килиън Мърфи, Жокера на Хийт Леджър, Бейн на Том Харди, че дори и Ридлър на Джим Кери, остава празно. Цялостното усещане е, че всички - и добри, и лоши - във филмовото действие биха заспали моментално, ако това зависеше от тях. Концептуалността на мотивациите им е толкова сценарно необмислена, че можеш да започнеш да си задаваш въпроса - някой в тоя филм въобще наспал ли се е? Отговорът е „Не“.

Така този „Батман“ ще остане в историята на киното, като „поредният „Батман“ - просто една скучновата добавка към франчайза, която трудно може да се мери с трилогията на Нолън, но поне не е абсолютен филмов провал като „Батман и Робин“ (1997, реж. Джоуел Шумахер). Обаче това някак си не е достатъчно. Летвата е твърде висока. Съвременната киноаудитория вече е приела в колективното си съзнание, че попкултурна комиксова икона като Батман трябва да е филмово събитие. Формата е пълна с много съдържание, но е далеч от концептуално филмово продължение на истинската батманова филмова традиция - онази, която вече е записана в историята на седмото изкуство от Тим Бъртън, Кристофър Нолън, че дори е достойно продължена от Джоуел Шумахер и Джак Снайдер. Единственото, с което ще бъде запомнен поредният „Батман“, е операторската работа на Грег Фрейзър - всеки кадър е мрачен noir шедьовър, заради който всяка секунда от този почти тричасов заспал трилър си заслужава, но да не подхождаме с разбирането, че всеки зрител e почитател на професионалната фотография.