ВЕНЕЦИЯ 2021: ДЮН: ЧАСТ I


от
на г.

ВЕНЕЦИЯ 2021: ДЮН: ЧАСТ I

Макар и показан извън конкурсната програма на Венеция, филмът, който събра най-много внимание, беше  „Дюн“, най-новият филм на режисьора, който ни дари с „Блейд Рънър 2049“ (2017) – Дени Вилньов. Канадецът не крие, че „Дюн“ е неговият мечтан проект, филмът, за чиято направа бленува от малък. За осъществяването на тази си мечта той получава щедрите 160 милиона долара от "Уорнър" ("Дисни").

Сценарият е дело на триото Вилньов, Джон Спайтс („Прометей“) и Ерик Рот („Форест Гъмп“) и разбира се, адаптира научнофантастичната поредица със същото заглавие от Франк Хърбърт. Фикциите на Хърбърт са вдъхновявали както комерсиални продукции, така и големите артимена на миналия век. Най-известният филм е дело на Дейвид Линч и е от 1984-та, а документалният „Дюн на Ходоровски“ (2013) е запазил спомена за амбициозния проект на култовия режисьор, който така и не вижда бял свят. Макар приемствеността между Ридли Скот и Вилньов да е много по-ясно изразена при „Блейд Рънър“ (оригинал-продължение), „Дюн“ започва съвсем начисто. Новият филм деликатно смекчава или премахва названията и имената, които могат да се възприемат днес като ислямофобски. Например император Шаддам не се назовава по име, а героите реферират към него само като „Императора“. Също така т.нар. Бътлериански джихад – военният конфликт, довел до унищожаването на всякакви компютри, роботи и изкуствен интелект преди събитията, разказани в „Дюн“ – не се подвизава с това име.

Централна за епичния статут на филма е историята на Пол Атреидес (Тимъти Шаламе), благонравния син на дук Лито Атреидес (Оскар Айзък), и неговата наложница Лейди Джесика (Ребека Фъргюсън), жрица на школата за развитие на човешките способности „Бин Джезърит“. В началото на филма Пол едва започва да развива свръхестествените си умения, в това число и да командва действията на другите със силата на ума и концентрацията си. Още тогава става ясно, че присъствието на Пол в този свят не е случайност и съдбата му е предрешила както огромна слава, така и тежки изпитания.

Необичайни са и сънищата, които го измъчват – видения за бъдещето си на пустинната планета Аракис (или Дюн) и за мистериозна млада жена с типичните за местните Фремени стъкленосини очи. Синьото е резултат от продължително излагане и вдишване на подправката мелиндж (melange/spice), която се добива специално на планетата Аракис, служи като наркотик и е впрегната в икономически отношения като междупланетно гориво. Един цял сюжетен пласт разказва за належащата гражданска война между династиите, отговорни за планетите под властта на Императора. Династията Атреидес се оказва в центъра на тъкмо тези напрежения.

Действието се развива хиляди години напред в неизвестно, безкомпютърно бъдеще и този факт допринася „Дюн“ да се превърне в нещо повече от зрелищен блокбастър. Безспорно той ще бъде преди всичко точно това, особено след като студиото отложи премиерата му с почти година заради пандемията. Звукът достига трудносмилаеми честоти, а експлозиите, спектакълът на бягство от пясъчните червеи и безбройните битки са добре разпределени по хронологията на сюжета. Никой, който отиде да гледа „Дюн“ на кино, няма да остане разочарован за времето и парите си, тъй като филмът предоставя цялостно киноизживяване. Сценографът на продукцията Патрис Вермет и неговият огромен екип създават консистентен свят за епоса с помощта на всички компютърногенерирани ефекти на света (както и се очаква), но по-интересно е нарочното бягство от носталгията, която би се свързала лесно с предишните екранизации.

Наличието на актьорски състав ансамбъл обикновено означава огромен бюджет и силен маркетинг, но в случая събраните на едно място Шаламе, Зендая (която, за щастие, ще изиграе по-голяма роля във втората част), Айзък, Фъргюсън, както и Джейсън Момоа, Джош Бролин и Стелан Скарсгард в по-малки роли е всъщност добре калибрирано решение от страна на студиото и на Вилньов, който досега не е грешал с избора си за главна роля. Шаламе оправдава не само доверието на фенките си, но и това на своите колеги, успявайки да предаде вечната обърканост на младежа със съдбовната роля и неговия кръстопът между дълг, семейство и любов. Микрокосмосът на семейството Атреидес е трагическият епицентър на „Дюн: Част I“ и решението на "Дисни" за екранизация в две части (с цел повече печалби) дори може да се окаже оправдано с оглед запазване на емоционалния заряд.

Операторът Грейг Фрейзър (който засне и предстоящия „Батман“) избира да снима в IMAX формат за максимално въздействащи по размера си картини и да редува статични, разгръщащи се епизоди и такива, заснети от ръка (предимно в пустинята). Заснет изцяло дигитално и вече монтиран, финалният продукт обаче се изпраща в лаборатория, която го превръща в негатив. Така филмът преминава аналогова обработка, която след това отново бива сканирана, за да се получи „Дюн“ такъв, какъвто ще го гледаме в мултиплексите. Целият този процес, освен изключително скъп и дори приличащ на разхищение, показва желанието на Вилньов да се отличи от чистия мейнстрийм, като алегорично ни подканва да размишляваме за атемпоралните характеристики на епоса независимо от жанра и формата му.