Кантан Дюпю започва кариерата си като музикант под псевдонима Mr. Oizo и завършва първия си филм с категоричното заглавие „Нефилм“ през 2001 г. Още тогава става ясно, че на френската сцена се издига нов, ненатрапчив, но категоричен глас....

Как избрахте името „Абраксас“ за продуцентската ви фирма? Доста езотерично звучи. Беше преди 10 години и вече малко сме позабравили. Грабна ни най-вече звученето на думата. Също така и то...

От филмите на Христо Симеонов има какво да се научи за тъжните последици от липсата на комуникация и разкъсаната връзка между хората – особено ако погледнем към най-маргинализираните от тях (&bd...

Хибридното кино преминава все по-уверено от полето на експеримента към мейнстрийма. Естонският аниматор Юло Пиков предпочита работата с жив материал пред компютърните изображения, не вярва в таргетир...

Срещнах се с Кристиан Пецолд в деня след премиерата на „Ундина“. Четвъртият етаж на фестивалната зала Паласт ни приюти, издигнати над постоянния поток от зрители, червения килим и тихите п...

Откакто се интересувам от жанрово кино, „Пролет“ на Джъстин Бенсън и Арън Мурхед е едно от любимите ми лични открития – малък, непретенциозен, умен и красиво фантастичен, &ndash...

Какъв е Берлинският синдром на 30-те, пита Симона Костова в дебюта си “Трийсет”, който беше представен както на Международния кинофестивал в Ротердам, така и на тазгодишното издание на Бер...

Няма и ден след една от прожекциите на “Проектът Флорида” в рамките на София филм фест чакам да ми дойде редът за интервю в “Гранд хотел София” и се заговарям с пиарката на Шон...

С Божина Панайотова се срещаме пред Берлинале Паласт няколко дни след премиерата на пълнометражния ѝ дебют “Червено, твърде червено”, в който тя изследва връзките между българската комунис...