Ако една пеперуда може с мигновено трепване на криле тук да предизвика ураган на другия край на света, то какво могат да предизвикат с трепването на криле, мигли, дрехи милиарди пеперуди, птици, кучета, хора навсякъде в течение на години? А с бяг, падане, удар, ухапване? И как да повярваме, че времето, обхващащо такова невъобразимо множество от причини и следствия, може да бъде обхождано напред-назад, сякаш е алея в градски парк, без нищо драматично да се промени в изпълващите го събития, ако дори едно-едничко случване бъде заменено с неслучване или обратно? “Първи контакт” на канадеца Дени Вилньов (“Затворници”, “Сикарио”) повдига тези въпроси и страшно не се справя с отговорите, обаче пък е такова приятно преживяване – мечтателно и леко меланхолично...

Филмът започва със сбит увод от вътрешния свят на една жена и продължава с разлято феерично изложение “на открито”, за да стигне до край не по-малко стегнат и интимен от началото: акордеонна структура, която му отива. Още в първите шест минути научаваме, че главната героиня Луиз Банкс – меко, чувствително въплътена от Ейми Адамс, красива тук преди всичко чрез своите вълнения – е изтъкната университетска преподавателка, че е обичала и е оплаквала, че печатът на тъга върху цялата й фигура е повече от оправдан. И ето че пристигат извънземните в дузина космически кораби, които се разпределят в различни точки от земното кълбо (увиснали във въздуха като семки от гигантски плод; като пиренейския замък на Магрит) и търсят връзка със съответните местни жители – едни по-търпеливи, други по-дръпнати, но всички доста стреснати. Луиз се занимава на много високо ниво с лингвистика и владее активно куп езици от фарси до китайски, което я прави нещо като дискретен свръхгерой – властите се обръщат към нея, защото и друг път им е помагала със съвет, и тя оглавява малкия екип, който трябва да установи контакта от американска страна.

Има толкова много наивност в “Първи контакт”: безграничните способности на доктор Банкс, способна за часове да разшифрова писменост от друга планета, пред чиито заврънкулки ръкописът на Войнич ряпа да яде; представата за облика на извънземните (това да са главоноги е може би най-разпространеното клише след малки зелени човечета с антенки, да не споменаваме мъглата, в която неизвестно защо се явяват всеки път – по-стереотипна мистика от кълбящите се изпарения надали ще се намери); идеята, че от небето ще се спуснат свръхнадарени и развити същества, които спешно искат да започнат общуване с локалните войнствени примитиви, но вместо да се обяснят възможно най-скоро, чакат примитивите да ги разгадаят, като при това отварят за съвсем малко корабите си за достъп... Най-лоша в този смисъл е “хитрината”, с която доктор Банкс спасява света: знание, почерпено от бъдещето. Щом такава операция е възможна веднъж, значи е възможна и два, и сто, и милион пъти и цялата история с бавното опознаване и разшифроването на извънземните става безсмислена, при положение че в бъдещето те са вече опознати и разшифровани и знанието за това може да се пренесе в обратната посока (нещо, в което иска да ни убеди “развръзката”). Логическата несъстоятелност на цялата постройка обаче щедро се компенсира от поетичния й пълнеж – ако ви е омръзнало от прашен, запъхтян реализъм, от кино, което възпроизвежда каквото вижда, забравило възможностите си да фабрикува мечти, “Първи контакт” е филмът, с който да си починете. Атмосферата му е очарователна, даже епична на моменти; ритъмът му е на бавна песен за големи неща; визуалното му качество е зашеметително.

На пръв поглед повечето обвързват “Първи контакт” със сюжети от сорта на “Денят, в който Земята застина”, “Близки срещи от трети вид” или “Контакт”, но аз си мисля, че мястото му е някъде в края на редичката, в която са “Дванайсет маймуни”, “Дони Дарко” и “Убиец във времето”. Тоест същественото в него, въпреки специалните ефекти и патоса, вложен в срещата с пришълците, не е земното против извънземното, а мечтата за овладяване на миналото и бъдещето. И още нещо, даже по-важно: положителният отговор на въпроса “Ако знаеш, че всичко ще свърши зле, би ли започнал нещата, които най обичаш?”.