ИЗПОВЕДИТЕ


от
на г.

ИЗПОВЕДИТЕ

Известен застаряващ ветеран от световната музикална сцена пее парчето на Лу Рийд „Walk on the wild side на рождения ден на шефа на Международния валутен фонд, чийто образ играе ролята на нещо като директна препратка към аурата и личността на Доминик Строс-Кан (в ролята – Даниел Отьой). "Битийният център" на събитието, обаче е присъствието на италиански монах, който е дошъл да изповяда водещия представител на световния политически елит по време на организираното от него празнично неформално събиране.

Изповедите на италианския режисьор Роберто Андо е своеобразна реплика към „С всички средства (1976) – скандалният филм на позабравения класик на италианското кино и един от най-успешните режисьори на 60-70-те Елио Петри. В него представителите на политическия елит на Апенините идват на изповед при Великия инквизитор в лицето на водещите фигури на Католическата църква, които управляват Италия през техните слабости, интриги, мафиотски игри и чувство за вина. В „С всички средства Петри предава както духовния крах на италианската християндемокрация, така и много точно показва, защо през 90-те години в страната основните партии са разпуснати, водещите политици – арестувани и съдени, а цялата тази операция се нарича не по друг начин, а тъкмо – „Чисти ръце“.  „Изповедите“ може да бъде разглеждан именно като негов негатив. Тук вече католическият монах е нещо като "пост- постмодерен" отец Браун на Честъртън, който се опитва да изповяда грешния свят преди окончателното му самоубийство.

За разлика от емоционалната и експресивна гротеска на лентата на Елио Петри, в „Изповедите“ цари атмосфера на хаплива постмодерна ирония и почти олтманов деконструиращ цинизъм. Шефът на МВФ открито заявява, че надежда няма и политиците поне дават на света илюзии, като в комбинация с това се опитва да изнесе кратка поучителна лекция на тема морал и икономика, основаваща се на идеите на Джон Мейнард Кейнс. Когато Отьой се изповядва и е открит на сутринта задушен с найлонов плик на главата, става ясно, че рожденият му ден е просто сегмент от неофициалната част от срещата на световния политически връх на страните от Г-8.

Пиар идеята на същия е да бъдат поканени граждански активисти от различни страни и организации, което да е белег, че елитът на планетата вече е далеч по-близо до хората и гражданското общество. Единствено монахът не е член на хуманитарна организация и видимо не се грижи за правата на животните или човека, но за сметка на това пише доста креативни и либерални богословски трудове, в които дори при определени обстоятелства оправдава акта на самоубийството.

След престъплението и в очакване на наказанието, филмът се движи в два успоредни плана – псевдотрилърът в стил "кой е убиецът" в цитатното лоно на Хичкок и изповедта на Доминик Строс Кан прим, цитираща лентата на Ейбъл Ферара за оригинала с Жерар Дерардийо -  „Добре дошли в Ню Йорк (2014), както и играта на думи на заглавието избрано от Андо с „Изповедите“ на Августин Блажени. В рамките на първия план на екрана се появяват дори голи активистки на Фемен, като в сериала „Младият папа и основната грижа е неизменно за стабилността на пазарите, а във втория героите диалогизират като във филм на Бресон от 21 век в стилистиката на – "изповедта е вик на душата и само от вас зависи той, колко ще е дълъг" .

Във втората част на филма новият отец Браун сформира нещо като тимуровска команда, която да натрие носа на световния политически и икономически елит, който разбира се, не изпълнява никаква друга функция, освен да се грижи за собственото си обогатяване и да прави унизените още по-унизени и оскърбените – още по-оскърбени. Въпросният спиритуално-авантюрен тим включва световноизвестна авторка на книги за деца, предполагаемо в стила на Хари Потър, както и болен от Алцхаймер мултимилионер, който е толкова зле, че е забравил кодовете на секретните си банкови сметки, но не и това, че има сърце.

Когато става ясно, че председателят на МВФ е просто един болен от рак човек, избрал самоубийството пред бавната и мъчителна смърт, неговите колеги по власт и богатство решават, че по време на изповедта същият е споделил на монаха важни тайни за бъдещето на човечеството и света. Последните, обаче са толкова престъпни, скандални и конспиративни, че алтер егото на Строс-Кан избира да сложи край на живота си мирно и кротко неразкаян, отколкото да се довери на принципа за тайната на изповедта, че неговите ужасни престъпления няма да бъдат един ден публично огласени и разкрити.

Най-симпатичното нещо във филма така или иначе е посланието за непреходността на християнството като единствен смисъл на човешкия живот със своя кенотичен дух и проповед за спасение, любов, милосърдие и всеопрощение, дори пред лицето на високотехнологизирания двадесет и първи век, в който светът не се управлява вече от политиците, а от дузина представители на икономическия елит, стоящи над банките и бизнеса, като императора над Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“. По същество лентата от една страна представлява комедийна екранизация на Световната конспирация, а от друга -  опит за духовна проповед в самата сърцевина на смирената си пост-чаплинова комедийност.

В края на краищата монахът в своята кенотична любов надделява над целия Международен валутен фонд, чийто пъклен план да спретне поредния финансов апокалипсис на планетата и да изтреби тотално Третия свят е безславно отменен от собствените му кукловоди. За зрителите подобна християнска приказка с елементи на постмодерен функционално бароков лукс едва ли е особено утешителна. Повечето от тях практически са склонни да вярват, че реалността на ниво "кой управлява света" е именно тази, ако не и далеч по-злокобна, но за сметка на това монаси приказни герои с натриващи носа на злото духовни суперсили, няма как да съществуват - като образът на отсъстващия Христос, който целува Великия инквизитор по устата и завинаги си тръгва.