Съвременното палестинско кино свързваме най-често с фестивални любимци като режисьора Елия Сулейман (премиерите в Кан на неговите “Божествена намеса” и “Времето, което остава” бяха истински събития), Хани Абу Асад (“Рай сега” и “Омар” бяха първите филми от Палестина, състезавали се в категорията за чуждестранно кино на Оскарите) и поетесата-режисьорка Анемари Джасир (“Сол от това море”, “Дълг”), представителка на по-ново поколение, с отличия от Берлин и Локарно и съфинансиране от далечна Колумбия... Въпреки липсата на официална киноиндустрия в Палестинската автономия и на субсидии от културното министерство, палестински автори, разпръснати из различни географски точки, някак си намират начини не само да копродуцират проектите си, но и да им намират световна трибуна.
През 2018 г., след награди на фестивала в Ротердам, по международните екрани се завъртя “Докладите относно Сара и Салим” (копродукция на Палестина с Холандия, Германия и Мексико), вторият пълнометражен филм на работещия в Йерусалим Муаяд Алаян. Освен че разказа на публиката една приковаваща вниманието психосоциална драма, той събра и няколко отличия в Дърбан, Сиатъл и Будапеща... От интервютата на Алаян става ясно, че е израснал в семейство, за което предаването на истории е било важна част от оцеляването, и това именно го е подтикнало да се занимава с кино. “Докладите” е вдъхновен от истински събития, на които режисьорът е станал свидетел, докато е работил в кафене в Западен Йерусалим. За сценария Алаян се доверява на брат си Рами, с когото вече са си партнирали в първия му филм “Любов, кражба и други бъркотии” (2015). Сега двамата разказват за злополучната връзка между еврейка и арабин.
В едно от видеоесетата си британският философ Ален де Ботон казва, че в наши дни на изневярата се гледа като на “катастрофа, почти най-голямото предателство, което може да ни сполети”, и точно това е внушението на братята Алаян в “Докладите”. Сара (Сиван Кречнер) е съдържателка на кафене, а Салим (Адиб Сафади) е доставчик на хляб. Ясно е как са се запознали, но загадка остава кога и как се е разпалила страстта между тях. Съвсем в началото виждаме неудържимото увлечение на телата им в служебния автомобил на Салим. Това не е най-удобното място за такива срещи, разбира се, но брачната обвързаност и на двамата, различията в произхода и генералното положение в Йерусалим силно стесняват реда, по който изневерите се случват обикновено.
Сара е омъжена за прилежен офицер от израелската армия, Давид (Ишай Голан), който е внимателен към работата, но флегматичен към брака си. Салим и съпругата му Бисан (очарователната Маиса Абд Елхади) очакват първото си дете, докато все още живеят под крилото на нейното семейство. Брат ѝ Махмуд (Мохамад Еид) често я снабдява с провизии и не спира да критикува недоходоносната работа на Салим... За да спести средства за по-просторна квартира, Салим се хваща на втора работа, предложена му от Махмуд – доставки по витлеемски домове, чиито стопани, под израелска окупация, не могат да ги напускат. Удвоената работа започва да осуетява срещите на двамата любовници и една вечер Салим убеждава Сара да го придружи до последната му доставка в Окупираните територии – забранена земя за евреи. Краткото пътуване дотам отключва началото на безпощаден сблъсък, чиито последици братята Алаян премерено и старателно разгръщат в хода на повествованието.
Катастрофата се стоварва с пълна сила не само върху Сара и Салим, но и неизбежно, като лавина, повлича със себе си и половинките им. Давид се събужда от брачната летаргия и предприема стремглави действия, за да се опази от позора; Бисан, макар и в напреднала бременност, също упорито започва да си изяснява в какво се е забъркал бащата на детето ѝ. Тогава именно лекомислената връзка попада в полезрението на тайните служби на двете етнически страни и изведнъж добива абсурдно, несъразмерно значение... Конфликтът между Изток и Запад употребява драмата на Сара и Салим, като превръща единия в мъченик, а другия – в предател.
“Докладите” е нагледен раказ както за крехкостта на личните ни тайни и уязвимостта на житейския ни път след тяхното разбулване, така и за крехкостта на определени културни и исторически постройки и уязвимостта на всеки в тях. И фабулата уверено ни води към тази яснота, независимо от трудностите при правенето на филм в палестинските територии (непрекъснати проверки от властите, забрана за снимане на определени места) и някои дребни непоследователности в логиката, които можем да простим като “козметични” дефекти.
Братята Алаян са капсулирали същността на целия филм в едни има-няма трийсетина секунди, в които Сара, в пристъп на разкаяние, признава пред своя служителка, че е изневерила на Давид.
- Мила, всичко е наред – успокоява я жената. – Тези неща се случват, за да ни напомнят какво е истински важно във връзките ни.
- Изневерих му с палестинец.
- По дяволите...
