„Дръж се за мен“ е красив и тих филм от Кипър, който имаше своята премиера на София филм фест тази година. Като пълнометражен дебют на кипърската режисьорка Мирсини Аристиду, той завършва една своеобразна трилогия с предишните ѝ късометражни проекти „Семели“ и „Ария“. Спойката между тях, освен гръцкия, са отношенията между главните героини с бащите им. Аристиду разказва историите на млади момичета, които следят от предпазливо разстояние престъпните схеми на бащите си, търсят вниманието им, оглеждат се за начин да преодолеят отчуждението. Ако изгледате кратката ѝ филмография, неизбежно ще се запитате дали това не са спомени от детството ѝ. Самата тя е отраснала в Кипър и оприличава Ирис, героинята в „Дръж се за мен“, на самия остров – малък, често пренебрегван, любопитен за мястото си в света.

Ирис е изиграна великолепно от българката Мария Петрова, а баща ѝ Арис – от ветерана актьор Христос Пасалис, когото може би сте гледали в „Кучешки зъб“ на Йоргос Лантимос. Двете роли са ключови за това филмът да работи, защото през осезаема част от времетраенето прекарваме време с тях, камерата често се застоява в близки планове на израженията им, доближава ни до стоплянето на охладнелите им отношения. Арис не е еднопластов баща насилник, каквито често гледаме в родното кино. Способен е да се смее, да дава любов, допълнително очовечен е през разказ за неговия баща. Ясно личи, че счупеният разговор между поколенията не започва от вчера.

„Дръж се за мен“ блести най-ярко в първата си половина, когато Ирис и Арис се захващат да продават антикварни стоки. Лъжат, преувеличават и пробутват на наивните купувачи всевъзможни боклуци посредством изобретателни реплики. Арис гледа подозрително дъщеря си, но в един красив момент се доближава до нея и я обгръща с ръка. Не сме сигурни дали това е част от ролята на изпечен измамник, защото го прави пред купувач, но ни се иска да вярваме в способността му за любов. В друга разкошна сцена я учи да медитира на шезлонг (кадър от нея е използван за плаката на филма). Излегнат с гръб към нея, Арис не вижда, че дъщеря му вади пакет цигари, дръпва си една и се опитва да я запали. Реакцията му не е остра. Смее се, а в погледа му, освен симпатия, проблясва и искрица гордост.

„Дръж се за мен“ е първият кипърски филм, който има премиера на фестивала Сънданс и първият гръцкоезичен, който печели награда, в случая на публиката. От фестивала отбелязват като качества „миниатюрните моменти“, „изящните нюанси“ и „наследството на бащиното отсъствие“. Прави са да се фокусират върху привидно малките моменти, защото Ирис често наблюдава живота отстрани. Това не е учудващо, все пак се намираме в приказка за порастването, но нейната пасивност е необходимо да работи ефикасно през погледа ѝ, през любопитството ѝ към света, за да разберем по-добре какво се случва във вътрешния ѝ свят. Аристиду не бърза, задържа камерата върху лицето ѝ; например в сцената, когато нейна приятелка я отвежда при група млади момчета, мотористи, и я оставя сама, защото си е харесала един от тях. Ирис гледа огъня, а вятърът играе с косата ѝ, музиката се включва и ни пренася там. Няколко пъти Аристиду успява да създаде тази магия – през вятъра, клоните на дърветата, кучетата, които лаят от далечните дворове, докато героите стоят на покрива и гледат в далечината. Магията на Средиземно море помага на киното.

Проблемите се появяват във втората половина, когато филмът се обляга на предвидими схеми. Баща ѝ Арис дължи пари, мъже с тежка походка и слънчеви очила го заплашват, че има още ден да върне заема. Този натиск върху морално изтънелия герой е до болка изтъркан и не пасва добре на меланхоличния тон на филма. Щеше да е приятно да видим поне някаква вариация на клишето. Твърде дълго отнема на Аристиду да мине през всички числа на формулата, за да ни отведе до кулминацията с пробитата лодка и мразовитото плуване до брега. Криминалният елемент със сигурност е удобен да придвижи действието напред, но убива магията между двамата герои. За американски филм би било недопустимо, но гръцка притча, особено с това меланхолично настроение и с това море за фон, спокойно може да си позволи по-бавно темпо и отсъствие на сериозен конфликт.

Това е история, стара като света. Познаваме я от зората на киното. В „Хлапето“ чупят прозорци, в „Крадци на велосипеди“ търсят колело, в „Хартиена луна“ продават библии. Схемата е ефективна: мъж и дете обикалят по улиците и търсят как чрез измама да се измъкнат от неизгодното си социално положение. В различна степен честни и оправдани, камерата не изпуска героите от поглед, поне големите филми знаят да не се разсейват. Висока е летвата за подобни притчи и „Дръж се за мен“ не успява да я надскочи, защото се опира на драматургични патерици. Въпреки това притежава сцени като проблясъци от водната повърхност, в които проличава умението на Аристиду да говори без думи. Възможно е тези симпатични тихи моменти да ви убедят, че да пушиш цигари и да лъжеш хората, не е толкова лошо детство. Питайте Антоан Доанел, той ще ви каже.