Летните ваканции прекарвах на вилата (детството ми премина през 80-те години, юношеството – средата на 90-те) и животът там бе устроен напълно в стила на Труман Капоти, Харпър Ли и Туве Янсон. Н...
След световната си премиера на фестивала в Торонто (награда на публиката) и в конкурса на Празника на киното в Рим, последният филм на Стивън Спилбърг зарадва и почитателите на „Киномания“...
Ирландският режисьор Джон Майкъл Макдона е най-силен, чаровен и парливо забавен, когато работи с устати персонажи, цинично преминаващи през един живот, които или намират за крайно и смехотворно тягост...
Шестият режисьорски филм на италианската актриса Валерия Бруни Тедески, натурализирана французойка, който беше показан на конкурса в Кан тази година, е нейният най-сполучлив. Вероятно и защото се...
В своя 14-и филм като режисьор актьорът Микеле Плачидо си поставя амбициозната идея да разкаже Караваджо чрез разследване. В Рим от седемнадесети век се движи проницателната и обезпокоителна Сянк...
„Маестро Енио Мориконе“ е тричасов, но важен филм. Портрет на един от най-популярните и плодовити композитори на ХХ век, обичан от световната публика, двукратен носител на „Оска...
През 2002 г. за първи път дойдох да отразявам най-стария испански кинофестивал и толкова се впечатлих от гладкото протичане и просветената публика, че до пандемичната 2020-а нито един септември не про...
Чудак до чудака във винтидж дрехи и пастелни цветове; куклени къщурки, видeни отвън и отвътре в изящен детайл (с тонове книги, подбрани по цвят и престиж); съзвездия (все по-големи) от прочути лица на...
Оригиналното название на този британски филм е Supernova. Началото показва взрив на звезда, засипал щедро небето с нови звезди за компенсация. На финала отново виждаме звездното небе. В средата, ако и...
Докачливите на тема идентичност каталунци още не могат да простят на Уди Алън, че във Вики Кристина Барселона изтипоса столицата им като шарен лунапарк, в който жадни за приключения янки консумират из...
Седмата творба на Алберт Дюпонтел обра преди месец най-важните френски награди „Сезар“ - за най-добър филм, режисура, подддържащ актьор (Никола Марие), оригинален сценарий (Алберт Дю...
„Слънчеви деца“ декларира своята идентичност на полезен и необходим филм още в началото с бял надпис на черен фон, който заявява, че той е посветен на 152 милиона деца по света, прину...
След провала на лустросания си английски дебют със звезден каст, „Смъртта и живота на Джон Ф. Донован“, някогашният многообещаващ вундеркинд Ксавие Долан търси и (донякъде) намира творческ...
В своите медийни изяви покрай излизането на „Котка в стената“ Весела Казакова и Мина Милева настояват, че филмът е провокативен и се занимава с теми табу. Макар че рекламната полза от...
През 2000 г. американската кинокритичка Вивиан Собчак пише знаковото есе “Какво знаеха пръстите ми”, в което проблематизира иманентно заложената способност на киното да оказва непосре...
Докато предъвкваме доказаните истини за това, че авторът е мъртъв и всяко произведение на изкуството е независим плод на своя собствен контекст, който дължи съществуването си на влизането в контакт с...
Режисьорът Кристоф Оноре отдавна си е спечелил заслужената репутация на последователен “творец-синефил", който любовно обсебен от духа на “Новата вълна” (и френската култура като цял...
В рамките на фестивалната 2019 година, два филма полагат като свой тематичен център Втората световна война и по-точно, клетвата във вярност към Хитлер като символ на отдадеността. Докато Терънс Малик...
След участието си на фестивала в Кан тази година и малко преди Киномания 2019 френският филм „Клетниците” мина и в основния конкурс на юбилейния 30-ти международен фестивал в Стокхолм...
“Ами ако Евридика е повикала Орфей да се обърне точно на прага на Подземния свят?” Преобръщането на митологически структури и устойчиви дихотомии се случва най-естествено бавно, с деликатн...
