През последното десетилетие румънската нова вълна – чиста проба авторско кино, приветствано от критиката и недолюбвано от широката публика (особено местната), аплодирано с международни награди и белязано от касови провали – задейства ключови промени в локалната система за филмово финансиране и създаде предпоставки за утвърждаването на националната индустрия. Характерният стилов минимализъм и умелата драматургия на всекидневния детайл се превърнаха в успешна формула, която режисьорите започнаха да мултиплицират във всеки следващ филм, а Румънският филмов център да финансира охотно с надежда за пореден фестивален успех. И така, парадоксално, в румънския контекст авторското кино като че  е с повече “мейнстрийм” статут от популярното и докато широката публика тенденциозно продължава да го отбягва, вече и румънските критици се оплакват от тавтологичната му бърборилня и конвейризираната естетика на драматургичното нищо-не-случване. Може би затова появилата се през 2016 нискобюджетна и жизнерадостна, макар и предвидима комедия „Два лотарийни билета” на младия Пол Негоеску, се възприе като освежаващо кривване от утъпканата пътека и се превърна в касов хит с два милиона и половина зрители само в Румъния. “Историята на един летен любовник“ е следващият филм на Негоеску, който набрал инерция от успешния старт вдига летвата с интелектуален опит в комедийния жанр, но не повтаря успеха на дебюта си, въпреки мощната рекламна кампания в Румъния.

Заглавието е с търсен ироничeн ефект, защото филмът зад него е антипод на очакванията, които то произвежда. Въпросният любовник е университетски асистент по математика – леко смотан, страхлив, себевторачен и непораснал мърморко с еякулационни смущения и криза на средната възраст, който въпреки отворената си връзка и все още склонните да си лягат с него студентки, заядливо иронизира приятелите си и им надува главите с нелепите си проблеми. Примката наистина се затяга, когато жената, с която има официална връзка забременява, точно след като си е наумил да скъса с нея. Помежду още вайканици, баницата при мама, поредната студентка, която, уви, остава само мокър сън, и нескопосни опити да реши уравнението на незрелия си живот, зарязаният в крайна сметка е той, поради което дотук надипленият сюжет е незадоволителен мотив дори за незапочнатия роман на  приятеля му писател, а хепиендът е с вкус на съдба, която не е избирал сам.

Още с началните надписи, елегантния джаз за фон и пилотния диалог между трима приятели за високо и ниско изкуство, Шекспир и масовия вкус става ясна заигравката с интелектуалните комедии от грешки на Уди Алън (както и намигването към ситуацията в румънското кино, спомената по-горе). Пренесени на балканска територия, героите-типажи метаморфозират от метрополисни бохеми в периферни безделници: писателят е неуспял, неоценен и мотаещ се, актьорът е с осанка на футболен запалянко и пие бира между редките си излизания на сцената по време на спектакъл. Главният герой пък е по-скоро досадно страхлив и битово пресметлив, отколкото ирационално-невротичен остроумник като алтер-еготата на Алън. За сметка на това неуютният в действителност Букурещ е красив и аристократичен на екран, а инициативата да се разкаже една незначителна, неангажираща и неангажирана (социално и политически) история е свеж и смел опит за бягство от мизерабилизма[i], характерен за накои от ключовите филми на румънската нова вълна, както и за източноевропейското кино въобще. Без да надскачат нивото на румънските образци от последните години, и двата филма на Пол Негоеску са качествена алтернатива, ако ви се гледа добро жанрово кино от региона. А и ведрите интелигентни комедии за любов, връзки, изкуство и нищо по-сериозно по нашите земи са луксозен прецедент, който не е за изпускане.

[i]"Мизерабилизъм" - набор от евтини специални ефекти, с които източноевропейското кино се стреми да шашне западния фестивален зрител Определение на Кристи Пую, споделено в интервю пред Кристина Стоянова и споменато в сп. Кино, бр. 1, 2018