Чувала съм психоаналитици афористично да подмятат, че видиш ли луд и се огледаш, майка му непременно ще е наоколо. Клаустрофобичните отношения между майка и син в „Мамо“ на 26 годишния канадец Ксавие Долан са душната среда, отглеждаща тази лудост, а мрежите на взаимна зависимост, в които се мятат героите, плетат тъканта на филма. Това е по-скоро сетивна, отколкото аналитична вариация по едиповата тема в киното, може би защото е нескрито биографична[i]. Интуицията изпреварва рациото, а емоционалният заряд и елементът на лично откровение правят „Мамо“ безкомпромисно оригинален, въпреки че вариантите за пропадане в клишето са безброй.

Дай е младолика, облича се предизвикателно, премята дъвка в уста, a речникът ѝ е на разбунтувана тийнейджърка. Стиви е капризен, невъздържан, има проблеми със самоконтрола и тъкмо излиза от институция за малолетни престъпници, където е бил въдворен за палеж на училищна кафетерия. Звучи като да са монреалските Бони и Клайд с потенциал да забъркат някоя каша, но всъщност са майка и син и тандемът им е не по-малко опасен. Едиповата клопка е очевидна и без да си припомняме Фройд – той я боготвори като майка и я ревнува като страстна любовница, а тя е видимо разтревожена, но вътрешно поласкана от манията му по нея, защото след смъртта на бащата така и не е имала постоянен партньор. Спестени са ни биографичните подробности как се е стигнало до тази самоубийствена диада, но не е трудно да се досетим: когато родителят си играе на приятел с детето си (поради собствената си инфантилност или пък поради страх от остаряване?), е трудно да му постави граници за каквото и да било, особено щом липсва третият в тази конфигурация. Впрочем, рано или късно се появява някой трети.

В случая това е интелигентната, но травмирана и потайна съседка Кайла, която се опитва да вкара Стиви в правия път поне с учението и е надеждата на Дай за допир с „нормалния“ свят. Но самотите на тримата се вливат в интровертно трио, само за да затвърдят изолацията. Долавяме социален повей: маргинализацията и безпътицата напомнят суровото кино на братя Дарден, но поезията на разказа, фрагментиран от лирични отклонения (Стиви се забавлява с количка от супермаркет по пътя за вкъщи; Дай фантазира светлото му бъдеще в кадри холивудски стил) го изстрелва в друго измерение,  докато фабулата върви към катастрофичен като в антична трагедия финал. 

Квадратната рамка на кадъра, която е характерен за фотографията формат, акцентира върху близките планове и портретира емоции отвъд лицата. Сякаш гледаме албум от импулсивно нащракани с полароид моментни фотографии в мигове на радост, еуфория, отчаяние. Монтажният ритъм е неравен низ от спонтанности; кадри в свободен полет, отразяващи проблясъците и пропаданията в настроенията на героите. И докато дебюта на Ксавие Долан „Аз убих майка си“ – също крещящо личен и също заровен в бездната от травми, които майка и син са способни да си причинят – е неподреден, несъвършен, и дори хаотичен, то „Мамо“ е само привидно такъв. Неравният ритъм е с отмерен такт и всеки съзерцателен портрет, всяка  ненадейна отбивка от линейния разказ застават точно на мястото си.

Ксавие Долан се превърна във вундеркинда на съвременното авторско кино, защото притежава най-важните качества за един автор – умение за саморефлексия върху собственото битие, откровеност до степен на ексхибиционизъм и вроден талант за кино, с който да облече мислите и емоциите си в образи. Всички те са демонстрирани в „Мамо“, а в личния разказ се оглеждат и актуални социални тенденции – отсъстващите бащи, разпада на семейството, последиците от либералното възпитание, хиперактивността като епидемия сред подрастващите – на които поколението на Долан е свидетел и потърпевш. По всичко личи, че той е следващият голям в киното, който през малките си частни сътресения ще регистрира екзистенциалните трусовете на времето, повече или по-малко валидни за всеки от нас.

[i] Ксавие Долан разказва за трудните отношения с майка си и собствената си хиперактивност в интервю за The Guardian: http://www.theguardian.com/film/video/2015/mar/18/xavier-dolan-mommy-video-interview