Правени са много филми за хора с откраднато детство, които са лишени от красотата на спокойното порастване. Има и прекрасни примери за удачен и силен избор на непрофесионални актьори. От Бресон и Херцог до Пазолини и Джафар Панахи. Какво е ценното и особеното в заснетата от Флорин Шербан история? Какво е неповторимото в уж последните дни на антигероя Силвиу (невероятен дебют на Джордже Пищиреану) в провинциален румънски център за малолетни престъпници?
Не е само фактът, че напълно заслужено е получил „Сребърна мечка“ в Берлин през 2010-а. Не е и заради историята. Тя е проста, донякъде банална. Остава малко време до освобождаването на Силвиу. Неочаквано го посещава малкия му брат и казва, че майка им смята да го отведе в Италия. Силвиу не може да позволи това, иска да предпази брат си от нея. Убеден е, че той ще преживее същото като него. Майката го е взимала в Италия и го е връщала неколкократно в Румъния в мига щом си намирала приятел. Нагоре-надолу, докато загуби усещане за дом и семейство. За да защити брат си, Силвиу стига до неочаквани крайности, които ще му костват свободата.
Ценното във филма не е внимателният избор на останалите момчета, участващи във филма. Те са открити сред стотици истински невръстни нарушители на закона. Това прави атмосферата близка до сурова документалистика. Ситуациите и действията, в които проличава йерархията на взаимоотношенията им, а също и разговорите и ежедневието в този затвор са толкова далеч от кича и клишето на затворническите филми, колкото е възможно. Сцените протичат естествено и без евтин патос, който да предизвика лесни емоции и съжаление. Тийнейджърите не са редуцирани до стереотипи. Погледът на камерата към тях е с уважение. С тях не е злоупотребено. Не са съдени предварително. Те са нормални деца, които са допуснали грешки.
Операторската работа е издържана в ключа на братя Дарден. Тя е в тоналността на съвременното реалистично кино, което, когато е добро, показва, че с малко можеш да постигнеш наистина много. Камерата е държана от ръка и следи Силвиу в дълги кадри. Наднича, наблюдава го в грубите и нежните му прояви. Не е и това.
Сърцевината на дебюта на Флорин Шербан, ядрото му не е за жалкия провал на социалната система за превъзпитание. Нито за напразния бунт на Силвиу или за любовта му. Било към брат му или към младата социоложка. Деликатно, балансирано и неподправено една човешка драма, в първичния смисъл на думата т.е. „действие“, си стъпва на краката. Изправя се и е жива. Отвъд жанра си е. Тя не е плакатна и декларативна. Усеща се дивото клокочене под повърхността, но и премисленото решение, което не е чист импулс. Вижда се травмата на Силвиу, която е почти невъзможно да бъде вкарана в думи. Усеща се неповторимата загадка на днешен човек, който знае, че трудно може да промени своето настояще или чуждото бъдеще и въпреки това не се отказва. Желае да бъде човек. Да надскочи себе си. Тази въздействаща тиха напрегнатост го прави нещо много повече от „още един филм от румънската нова вълна“.
.jpg)
