В епохата на образите, филтрирала реалността през екрани и моделирала желанията ни до безсъзнателност, емоциите са про(ж)екция повече от всякога. А любовта е фикс идея, дефицитна частица от пъзела на щастието. Марта, героинята на хипнотичния втори пълнометражен игрален филм на Лили Хорват „Приготовления да бъдем заедно за неизвестен период от време“, селектиран в състезателната програма на Трансилванския филмов фестивал, почти е подредила пъзела. Но ѝ липсва най-съкровената частица и когато се появява ТОЙ, такъв какъвто винаги си ГО е представяла, със замах разтуря подредбата и започва да реди отначало. Разменили са си думи и погледи в кафе паузата на медицинска конференция, уговарят се да се видят след месец на един от емблематичните мостове над Дунав в Будапеща и тя, унгарски неврохирург с успешна кариера в САЩ, хваща самолета за вкъщи, за да отиде на заветната среща, защото от пръв поглед разпознава в него, сънародника и колега Януш, душа близнак. Той обаче не се появява и дори твърди, че не я познава, когато тя го издебва на работното му място. Което не я отказва, а напротив – стимулира фантазията ѝ още повече и тя наема апартамент срещу неговия, подава документи за работа в отделението, където работи той, и приключва с Американската си мечта. Може би защото вече е опредметена в реалността и съответно изгубила стойност. И започва отначало. Денем се отдава на напрегнато ежедневие в болницата, което я доближава, макар и косвено, до обекта ѝ на желание. Вечер потъва във физическа самота в почти празното си полупорутено жилище, компенсирана с мечтания и отприщено въображение – комбинация на ръба на лудостта. Редуват се епизоди на воайорство, словесни откровения при психотерапевт и усамотени бленувания, наситени с мистериозност и трилърово напрежение. Границата между реалност и съновидение е непроследима.

Опорните точки на разказа са срещите между двамата. Първият път, когато телата и умовете им наистина си взаимодействат, е на операционната маса. Марта познава човешкия мозък в детайл, овладяла е до съвършенство анатомията му и е в състояние да ремонтира успешно механиката му, но разбирането на фините мисловни и чувствени импулси, които произвежда, ѝ се изплъзва, не успява да разчете дори собствените си състояния. Януш е написал книга за загадъчността на този най-сложен човешки орган и признава на представянето ѝ, че мисловните и емоционалните трептения, които поражда, остават необясними за него. В интереса им към тази загадка се срещат душите на двамата. Посредством погледи, жестове и интуиция се свързват едва доловимите трептения на безплътните им същности.  

Лили Хорват избира да снима на аналогова 35-милиметрова лента и включва романтици като Дворжак и Шуберт в саундтрака, за да изгради в дълбочина атмосфера на ирационалност, несигурност, крехкост, оскъдна връзка с действителността. Да изобрази неизобразимата вътрешна интуиция, тайната на необяснимия любовен избор. Филмът ѝ е най-често сравняван с „Двойният живот на Вероника“ на Кшищоф Кешловски именно заради това аудио-визуално опредметяване на необяснимия порив за свързване с другия, а Наташа Сторк, втренчена и устремена, дори физически прилича на Ирен Жакоб. Друга възможна асоциация е „Кратък филм за любовта“ заради безмълвното наблюдение на любовния обект и откровените воайорски набези. Но може би е най-близък до „За тялото и душата“ на унгарската режисьорка Илдико Енеди, който също се опитва да опредмети в образ и звук невидимата тъкан между сънища и реалност, за да обрисува взаимно преливащите се траектории на интимните копнежи между двама души. В „Приготовления да бъдем заедно…“ Лили Хорват, също унгарка и ученичка на Енеди, дълбае до кокал в любовните блянове само на женската страна в една бъдеща двойка. Паралелът със „За тялото и душата“ е неизбежен не само заради сходните съноподобни наратив и визия, но и защото вариациите по темата във филма на Хорват звучат като продължение на едно и също търсене, в центъра на което са фантазиите, пораждащи любовта и поддържащи я жива. И на все по-задълбочаващата ѝ се едностранчивост в днешния ни себевторачен свят, в който търсим да срещнем по-скоро огледалния си образ в другия, отколкото самия друг, какъвто е. Следим отблизо вълненията на една влюбена във фиктивния, изфантазиран от самата нея образ на своя мъж мечта, което превръща обекта на желанието ѝ в чиста проекция; обсесия, която съставя тъканта на филма. В този смисъл може да се каже, че „Приготовления да бъдем заедно…“ е портрет на любовта в модерния нарцистичен свят, схващаща другия по-скоро като инструмент за самотна емоционална стимулация, отколкото като реална възможност за духовно сливане. Портрет на любовта като психотично бълнуване.

Финалът е щастлив, без обещания за трайност, което е намекнато и в заглавието. Началният и единствен детайл от бъдещия съвместен живот на Марта и Януш, който виждаме, са огромни тонколони за новото жилище. Инструмент, от който ще звучи музикалният акомпанимент на връзката им с надежда да се срещнат партитурите на досегашните им животи. И да зазвучат заедно, в хармония. За неопределен период от време.