Винко Брешан е може би най-безпардонният хърватски режисьор от епохата след разпада на Югославия, когато става дума за интерпретация на политическите страсти и новата история на страната му. В "Как започна войната на моя остров", излязъл през 1996-та – тоест само година след края на Хърватската война за независимост – се осмелява да осмее конфликта, създавайки алегоричен микросвят, в който войната е по-скоро досаден фон за личните дела на героите, отколкото ключово събитие. В още по-забавната черна комедия "Духът на Маршал Тито" находчив военен иска да превърне появилия се призрак на Тито в туристическа атракция, което детронира вероятно най-важната политическа фигура на югославския 20-ти век, култова и до днес за много хървати и бивши югославяни. Най-новият му филм също е политическа сатира, която жонглира с национални табута и разбити мечти. "Каква страна!", показан в програмата Балкански обзор на филмовия фестивал в Солун, е шумен и разпищолен като балканска трапеза, саркастичен като пост-югославска равносметка и радикален като държавен преврат. Освен това пледира за драстични мерки  – разпускане на държавата Хърватия, от която по думите на режисьора нейните поданици са толкова разочаровани, че единственият изход е да се започне всичко отначало. 

Мрачно-комичен по всички утъпкани правила на редовата балканска комедия, филмът започва с озадачаващ първи половин час, след който пъзелът започва да се разплита. Генерал от хърватската армия се самоубива на сън всяка нощ по няколко пъти. По съвет на колега решава да лекува тревожните си видения с лов, но в гората го връхлитат още по-странни и необясними миражи, чиято мистерия ще бъде разбулена едва на финала. Министър от хърватското правителство е поканен на откриването на реновиран затвор, ала вместо да изнесе реч, се нанася доброволно в килия и настоява да получи дългогодишна присъда. Група пенсионери, облечени с екипите на национални отбор по футбол, крадат ковчега с останките на покойния хърватски президент Франьо Туджман и затварят на негово място клет гробар. Такива са ключовите герои и събития в тази динамична и абсурдистка политическа сатира, за която Брешан настоява, че не е комедия, а по-скоро самоироничен опус за разочарованието. Държавниците в нея, до чиито частни разговори сме допуснати отблизо, са изобразени като шайка изобретатели на евтини машинации, което само по себе си не е изненадващо в която и да е карикатура на политическия елит. Акцентът е върху чутовната посредственост като основна черта на груповия им образ, случайността на решенията им, очевидната им некомпетентност. „Лошите“ в случая не са зли манипулатори, а обикновени глупаци-парашутисти на високи постове. Най-неефективен е президентът, чиято роля е поверена на Даниел Олбрихски, гримиран до неузнаваемост, за да навява асоциации с Тито.

По-лабилните емоционално генерал и министър са измъчвани от гузна съвест, но интелектуалното им равнище не е достатъчно, за да рационализират докрай безполезността си, поради което прибягват до абсурдни постъпки. В хода на фрагментираното повествование постепенно разбираме, че чувството за вина, от което са измъчвани, не e свързанo с военни престъпления, както автоматично сме готови да предположим, а с провала в процеса на държавното съзидание след разпада на Югославската федерация. Че пенсионерите не крадат ковчега на Туджман от старческа скука, а защото държавата никога не е открила телата на загиналите им във войната синове и сега те няма да върнат покойния държавен глава, докато не получат задоволителна развръзка. А войната сама по себе си не е поставена под въпрос, проблематизиран е провалът на държавническия идеал, за която се е водила. В този смисъл, „Каква страна!“ е безкомпромисно критичен към политическата действителност в Хърватия, но и категорично националистки като позиция.

Със скечова игривост и пародиен апломб, филмът държи зрителското внимание до последно, още повече, че посланието му добива завършеност едва с финалния епизод. Гледа се с удоволствие, въпреки схематичните персонажи и едноизмерността на режисьорската идея. А некоректният черен хумор замита под килима всяка сценарна баналност.