Идеята за пиесата “Мъченик”, на която е базиран филмът, се заражда, след като авторът Мариус фон Майенбург прочита Библията и открива множество странни, многосмислени, агресивни изречения, които извън контекст биха могли да означават точно обратното на изначалната идея за любов и братство. Списъкът от тези изречения, върху които е построена пиесата, онагледява колко е лесно да се изопачи Светото писание; как то може да бъде страшно оправдание за неразбирателство, омраза и насилие; и колко опасно или най-малкото недостатъчно е то да служи като отправен документ.
По този начин четенето на Библията подтиква ученика Венямин да предприема все по-яростни атаки към статуквото около себе си, подкрепени с точни цитати от евангелията: момичетата не бива да носят оскъдни бански в часовете по плуване; сексуалното образование е ненужно, след като никой ученик още не е сключил брак; еволюционната теория не бива да се преподава, защото противоречи на писанията…
Ескалиращият му фанатизъм убеждава почти цялото училищно настоятелство да направи съответни промени (момичетата да носят цели бански, а учителката по биология да удържи “прогресивните методи” и да преподава теоретични знания, “по таблиците”). Влиянието на словото му разкрива дълбоко заложените страх и несигурност в хората, както и неизяснените отношенията между общество и религия. В училищата се преподава съвременна наука, но нейният смисъл е неразбран и неефективен. Излиза, че масата е готова на мига да приеме, че ако нещо го пише в Библията, то е безусловно вярно. Абсурдните цитати на свещеника преподавател по религия (“синагогите са дом на демони”, “избягвайте компанията на евреи”) са приети като неоспорима истина. Така филмът изобразява тоталитарна реалност, в която е редно някой (бог) да казва, вместо ние да мислим.
Силно въздействащо е решението на режисьора Кирил Серебренников при всеки изречен цитат да показва надпис с точния източник. Оползотворени от Веняминовия фанатизъм, извадките звучат налудно и недостоверно, но подкрепени с академична точност, те придобиват автентичност и злокобност.
Религията е показана като удобно средство не за решаване, а за избягване на проблеми. Загатнатите причини за фанатизма на Венямин са страх (например от зараждащата се сексуалност, от привличането към съученичка, от отношенията с хомосекуален) и фрустрация (например от липсата на баща и неразбирателство с майката). Той не търси принадлежност (защото принадлежността е опасна за страхуващия се), а изолирана защита — противопоставя се дори срещу църквата (защото религията не е “бабки, свещи и попове с мерцедеси”). Към края той намира подходящите изречения в Библията, които да оправдаят и убийство.
Единственият човек, който вижда реалността, създадена от Венямин, като опасна и пагубна, е Елена, учителката по биология. Тя подхваща трудна битка срещу “тоталитарната диктатура” на Бог — срещу убеждението, че хората са светци, а не животни, срещу идеята, че науката е пропаганда, а разумът не е валидна алтернатива на религията. Елена през цялото време се опитва да разбере и да пребори Венямин, започва да чете Библията, за да го срещне със собствените му оръжия. Този конфликт постепенно разкрива огромната пропаст между наличните мисловни течения и отчайващата невъзможност за помирение между тях.
