Макар очарованието на Орегон да приютява вече пет от шестте филма на Кели Райкарт, най-новият от тях - „Първата крава“, не може да се нарече предвидим. Виждаме познати теми и тропи, сценарият е написан заедно с романиста Джонатан Реймънд за пети път, усеща се премерен, но все пак политически тон („Среднощни ходове“), отново присъства историческа достоверност („Прекият път на Мийк“), трогателно приятелство („Някогашна радост“), животни („Уенди и Луси“). Като цяло „Първата крава“ носи очаквана сладост и домашен уют. Тъкмо тази топлота, съчетана с приобщаващата роля на природата, придава на филма както свежест, така и спокойствие, сякаш влизаш в новия дом на стар приятел.
Кели Райкарт е сладкодумна разказвачка не по-малко, отколкото нейните герои. „Историята все още не е пристигнала тук. Този път ние я изпреварихме“, казва Кинг Лу във връзка с девствените гори на орегонската територия. Действието се развива през 19. век, а в центъра му е необичайното приятелство между Лу и Куки, който е учил за пекар, а понастоящем е трапер. Двамата са имигранти: единият от Китай, а другият от Бостън, и тази несретна съдба ги сближава още от първата им среща. Грижата, която ги свързва, няма нужда от думи, за да бъде описана, достатъчни са всичките жестове, които камерата на Кристофър Бловелт улавя в близък план. Още от първата сцена, в която пръсти разравят земята, за да изкопаят човешки останки, киноезикът си служи с повторения до самия край. Това са ръце, които дърпат струните на музикален инструмент, които държат стълбата, върху която е стъпил приятел, които покриват с одеяло заспалия, които докосват бебешка люлка, доят крава, месят тесто или пък берат боровинки. Човешката длан, пръстите и допирът до животно, природа или друг човек – това, преносно казано, е главният герой в новия филм на Райкарт. Безспорно етическият залог на филма се крие във вниманието към хората като свързващо звено между природа и общество.
Що се отнася до политическия залог, може да се види структурната рамка на уестърна, която в случая е обрисувана с по-елегантни краски с помощта на кравата от заглавието на филма. Въпросната първа крава е собственост на началник Фактор, английския глава на местната колония, който държи на млякото в чая си. Планът на Кинг Лу и Куки се състои в това да открадват по малко мляко всяка нощ, а на сутринта да продават домашно приготвени бисквити на пазара, за да припечелят по нещо в тези трудни времена. Цялата тази конспирация има определено миловиден характер и планът за кражба умилява зрителя като идея, но и като изпълнение. Огромният успех, който двамата жънат, се изразява както в паричен размер, така и в уважението на всички – военни и местни – включително и на самия началник. Комедийните моменти тук са представени с тънкост, без това да се отразява на нивото на съспенс, което се натрупва с хода на действието.
От друга страна, зрителят не може да не се отпусне със задоволство при гледката на толкова свирепи мъже, които се умиляват, щом вкусят сладостта на бисквитите. Тайната съставка на добрия филм е детското (или пък почти любовното) очарование, с което Райкарт представя мъжките си образи. Погледът към тях е пълен с разбиране, независимо от техните несъвършенства, били те крадци, колонизатори или мошеници, само и единствено при условие, че се грижат един за друг. В една от разходките си за плодове в гората Куки коленичи пред малък гущер, обездвижен по гръб, и камерата се съсредоточава в ръката му, която внимателно обръща животинчето, което вече може да изпълзи на свобода. Подобен нежен жест на подкрепа извършва и самата режисьорка спрямо своите герои.
Типичният за Райкарт минимализъм тук се среща с изобилието, което природата предлага като картини, наситени със свежозелен цвят и толкова влага, че можем да усетим как затъваме в калта заедно с героите. Звуците на природата са наситени и резониращи, като по този начин създават интимност дори в отворените пространства – щурците и отчупването на ствола на гъбка са еднакво силни за зрителя в залата. Звук, който можеш да докоснеш, съчетан с картина, която можеш да вкусиш (отново с близките кадри, този път печивата на Куки) – това смесено възприятие определя близостта на зрителя до сърцевината на филма, която съвпада със сърцевината на живота. Светът на Кели Райкарт не е различен от нашия, но думата "реализъм" тук би отнела от сетивното богатство на филма. В съгласие с естетиката си, която е толкова чувствена и интимна, „Първата крава“ е филм за безусловното приятелство, което избуява само̀, затова и няма нужда от предварителни заграждения, нито от редовно поливане. Приятелството тук е споделяне на свят, било то между хора и животни, между коренно население и имигранти, или пък малкият свят на двама души, които си нямат никого.
