Чувственото разказване на Терънс Малик намира своя нов дом в реалната история на Франц Йегерщетер (брилянтен в ролята си Аугуст Дийл), австриец, който отказва да се закълне във вярност на Хитлер в разгара на Втората световна война. От своята камбанария в планинското село Радегунд, той отстоява принцип на истината и отговорността към нея, който му коства статута на местен първенец, свободата и дори живота. Канонизиран от Католическата църква като светец, образът му в “Скрит живот” е съсредоточен върху отговорността на Аза към Другия и другите.

Преплитайки теологически и философски размисли в монолози – а този път - и в немалко диалози - Малик успява да запази лекотата в говоренето върху иначе трудни теми: природата на злото, смисълът от насилието, идеята за саможертва. Сюжетът на филма е построен значително по-стройно от предходния “От песен на песен” (2017), локализиран в точни място (Радегунд и Берлин) и време (1939-1943), а последователността от събития представлява спираловидното отпадане на Франц от социалния ред. На този фон, връзката му със семейството, в частност тази със съпругата му Фани (Валери Пахнер е еталон на силата) остава от изключителна важност, като филмът е рамкиран от техните взаимоотношения и техните писма, които ги свързват в раздялата и немилостта. Деликатно проникващите си реплики оформят изповедно слово, което градира от съмнение в правотата на режима през недоверие към собственото его до мъченическа убеденост в пасивната съпротива. От шепоти до крясък на безсилие и скръбен вопъл, “Скрит живот” проговаря на всички езици на човешката болка, но и на междучовешката близост.

Началото на филма представлява падение от идеалния космос на Радегунд - своеобразен Едем - който е заснет като такъв. Съчетанието на динамика от пълноценния споделен живот и статиката на природата-свидетел сплита венеца на райско кътче. Селото е отделено от цивилизацията от сякаш безбродни планини, които служат за крепост на идилията, а ритуалите на земеделската общност социалните отношения протичат гладко. Единственият белег за случващото се в Европа по това време е тътенът от самолетен мотор, чиито първоизточник остава извън кадър - единствено по загрижените лица на съпрузите разбираме, че войната е неизбежното зло, което ще ги откъсне един от другиго завинаги. По подобен опосредстван начин е представена и самата война - зачестяващи поздрави с дясна ръка, пиянски расистки речи на кмета, а самият филм се открива с кадри от знаменития филм на Лени Рифенщал - “Триумфът на волята”. За травмата Малик говори само алегорично или през чужди образи, което показва както критическа дистанция, така и пиетет пред голямото разочарование на човечеството пред самото себе си.

Заснет от Йорг Видмер (който работи с Еманюел Любецки в “Дървото на живота”), “Скрит живот” е естетическо наслаждение в стила на “късния” Малик. Широките обективи обхващат природата в цялата ѝ величественост и дълбокият фокус в съчетание с контраста акцентира върху всяко облаче на хоризонта и в планините. В началото си филмът е окъпан в светлина и в сетивността си напомня цели сцени на семейна наслада като “Дървото на живота”, като тук широките картини и “рибешкото око“ огъват пространството между телата в спиритуален танц. Ниските ъгли представят героите едновременно като монументални и пластични - техните прегръдки, гонитби и игривост задъхват зрителя, макар и представени като ретроспективни откъслечни епизоди. С развитието на сюжета и задълбочаването на разрива между Франц и режима, картините се смрачават и целувките се заменят с ласки, отмиващи сълзи.

За разлика от “До чудото”, “Knight of Cups”, или “От песен на песен”, злото не е продукт на вътрешни противоречия в протагонистите, а идва отвън. Това прави от “Скрит живот” философска медитация с теологични залози - филмът придружава главния си герой в моменти на отчаяние и в затвора, пред съда и през екзекуция - и не спира да пита и преформулира въпросите си относно ценността на свободната воля и отговорността за собствения избор. “Не разпознават ли хората злото още щом го видят?” - терзае се Франц, докато съседите му го обвиняват в лудост, гордост и всички останали грехове. Църквата, паралелно с държавния строй, споделя идеята за дълга, на която главният герой отказва да се подчини. Това отражение е подсилено от успоредния начин, по който са заснети вътрешните пространства на институциите - изписаните арки и тавани в катедралите, колоните на трибунала, етажите и килиите на затвора - погледът на камерата се вдига и застива в строгата им композиция.

Ако критиката намери представянето на нацизма за проблематично, особено включването на архивни кадри, в които Хитлер играе с деца или танцува развеселен, то дали е толкова лесно да привидим в подобен подбор симпатия? Героите не се свенят да говорят за “Антихриста” вместо да изричат името Адолф Хитлер и подходът на Малик е исторически оправдан - без да бъде филм за Холокоста, “Скрит живот” докосва най-тънките и раними струни на европейската душевност - рана, която поколения се споделя и резонира отвъд националните граници. Филмът е поема за болката, но е и химн на живота - в продължителността му от три часа цветовете, сърцатите персонажи със своите деликатни, но и със своите отблъскващи страни - всичко това ни става интимно близко. Живителното кино, което режисира Терънс Малик, е обществено осъзнато и дълбоко искрено относно положението на човека в световния ред и с това ни учи да бъдем приемащи, прощаващи и да живеем в истина. Безкомпромисно, жизнеутвърждаващо изкуство, което визуално омагьосва и дълбинно променя всеки, който му се отдаде.