„Хората ходят на кино, за да се изненадват”, е озаглавено едно интервю с Наталия Меркулова и Алексей Чупов, режисьорите на този руско-естонско-френски филм, тръгнал по света от програма "Хоризонти" на фестивала във Венеция и селектиран в основното състезание на Трансилванския фестивал в Клуж-Напока. Трудно ми е да гадая доколко "Човекът, който изненада всички" е наистина изненадващ за широката публика, към която той не е ориентиран, пак според същото интервю. Но за фестивалната със сигурност не е, освен с това, че на фона на претенциите си за оригиналност, всъщност прави завой към една казионна тема, предъвквана до безкрай от съвременното фестивално кино и диктувана от политическите трендове във финансиращите структури.

Гора, мъгла и кал, дивна сурова природа и провинциална изостаналост, християнство и шаманизъм. Така е обрисувано мястото на действие Сибир още в началните детайлни кадри – мистично-меланхолични екстериори и маркирани от православни и езически символи интериори. Естествена среда за горския пазач Егор Петрович, който хладнокръвно застрелва бракониер в първия епизод и това е отправен щрих в по-нататъшното изграждане образа му на силен човек, обичан съпруг и баща, ценен и уважаван член на местната общност. Изглежда, че нищо не се опира на Егор, но ето, че идва ред да се изправи и срещу Смъртта. Коварна болест му отрежда два месеца живот и нито традиционната, нито алтернативната медицина са в състояние да отложат тази присъда. „Ако смъртта е дошла за дракона, нека драконът да стане патица”, му подхвърля една пияна шаманка в гората. Има, казва тя, такава легенда: онази с косата идва за дракона Жамба, но той се търкулва в прахта, превръща се в птица и Смъртта не го разпознава в тълпата от други пернати. Така Егор се решава на отчаяна стъпка – напълно да промени личността си като се облича, гримира и държи като жена, без да дава обяснение никому. Но не като жена си, лелката от бакалията или останалите жени от селото, а като транссексуална проститутка. Естествено, прави го само за да заблуди Смъртта, но реакцията на местните хора, представени като некултивирана пасмина диваци, е драстична и, в крайна сметка, предвидима.

Можем да интерпретираме филма като притча за силата на духа, в която стоицизма и любовта побеждават смъртта. Първоначално отреклата се от него съпруга накрая мие раните от нападенията срещу него и ражда помирена второто им дете, докато той я чака в болницата с все ексцентричните си одежди, а после го придружава на преглед, за да преживеят заедно новината за чудото на изцелението. Можем да го разгледаме и като опит за пренасяне на въпросния старосибирски епос (за който, впрочем, не открих нищо в гугъл) в днешната сибирска реалност, където езически-православното колебание е въплътено от герой на границата между шаманския екстаз и християнското себеотрицание, един опиянен Исус Христос в drag queen премяна. Но във всички случаи, либералната пропаганда е налице и всеки в този филм, който се съмнява в естетиката и състоятелността на трансджендърното преобличане, е изтипосан като побойник (група съселяни го пребиват), насилник (други го изнасилват) или в най-добрия случай като тесногръд еснаф (отначало жена му и тъстът му го предпочитат мъртъв, отколкото позорящ ги). И някак заканомерно изплуват паралели със сюжетите на соцреализма, в които с подобен категоричен замах и еднопланова снизходителност са изобразени несъгласните с идеологията на новото време – антипрогресисти, които пречат на въздигането на „новия човек”. Безлична невежа маса, която трябва да бъде превъзпитана.

Евгений Циганов, един от най-добрите руски актьори от последното десетилетие, е всеотдаен, но монотонен в ролята на Егор. Според една руска рецензия уникалният му талант е, че и нищо да не играе, всеки го харесва, а авторите продават филма покрай сензацията "Циганов в рокля” и това като че е достатъчно. Признават също, без капка неудобство, че и премиерата във Венеция, и по-късната надпревара за късата листа на наградите „Златен глобус”, са благодорение на напористата им продуцентка, която е лансирала проекта на всички възможни пичинг форуми. Същите, които инженерстват съдържанието на огромна част от днешното авторско кино, пряко зависимо от тях поради липса на реален пазар. И според чиято политическа адженда вероятно е най-удачно сибирският епос да се осъвремени с джендър елементи.