За жертви на една война статистиката отчита убитите в хода на военните действия, без да държи числено сметка за тези, които оживяват, за да понасят последствията ѝ. А тяхната душевна агония може да бъде мъчителна и безкрайна, напук на физическото оцеляване. Главната героиня в косовско-албанския „Зана“ на Антоанета Кастрати е една от тези некартотекирани потърпевши със съсечен от войната живот, от която светът очаква да продължи напред. А той, светът, за нея е спрял и тя отдавна не участва в него, макар да отговаря машинално на изискванията, които населяващите го имат към нея. Подправен със съспенс по холивудски, мистичен като фолклорна легенда и покъртителен като антична трагедия, „Зана“, показан за пръв път в Торонто миналата есен, а сега селектиран в програмата „На фокус“ на Сараевския филмов фестивал, рисува задълбочен портрет на непреодолимата мъка. Сондирайки подсъзнателните глъбини на главната героиня, филмът е своего рода психологически трилър, в който чудовищните спомени образи от преживяна загуба обсебват настоящето, задушават радостта от живота и не му позволяват да продължи.

Луме (Адриана Матоши) се движи леко замаяно из пространството, сякаш между нея и всичко наоколо е спуснат воал. Грижи се за дома, мъжа и животните във фамилното селско стопанство, подчинява се безропотно на свекърва си, която я мъкне по лекари и шамани, за да лекува безплодието ѝ, инак ще търси друга годна булка за сина си, но всичко това Луме върши механично; присъства физически, докато душата ѝ броди другаде. Нощем я преследват ужасяващи видения с кръв и разчленени тела, а от едно групово поклонение в селото за жертвите на Косовската война става ясно, че Луме е загубила някой много скъп на сърцето ѝ на име Зана. После ненадейно зачева и проблясва надежда, че щастието може да огрее и този дом. Демоните на миналото обаче не спят и засмукват Луме обратно. Бездната на скръбта я поглъща безостатъчно там, където единствено би намерила покой.

Адриана Матоши, позната ни от „Женитбата“, пресъздава тихо, но изразително раздиращото вътрешно страдание на героинята си, породено от непрежалима загуба, но и от неразбирането на околните, които очакват тя да фукционира постарому, приемайки безропотно една безсмислена смърт. Самотата на мъката ѝ я затваря още повече в  лабиринта на непреработения кошмар. Конфликтът между нея и света се подсилва от твърде градското ѝ излъчване на фона на този традиционен контекст, изпълнен с клетви и суеверия. Средата сама по себе е извор на магнетизъм във филма: обиталище на черни магии и заклинания, в което намекът за нужда от психологическа помощ предизвиква възмущение и отрицание, а терминът „посттравматичен стрес“ е нищо повече от модерно шарлатанство. Интересът на Антоанета Кастрати към езическите поверия по родните ѝ земи датира още от работата ѝ по документалния „В търсене на магия“ (2009), в който две млади жени в Косово търсят изцеление при традиционни лечители, за да се сблъскат с мъжко неразбиране и фалшив морал. И още в този си филм авторката изследва връзката между живата актуалност на въпросните дълбоко залегнали в местната традиция обичаи и потисническия патриархат, също актуална тема. Парадоксалното обаче е, че най-върлата застъпничка на патриархалните ценности в „Зана“ е властната свекърва, която третира Луме като утроба в неизправност, докато мъжката воля е второстепенна. Дали пък прословутият балкански патриархат не е един подмолен матриархат, издевателстващ върху собствения пол?

Друго мощно кинематографично достойнство на „Зана“ е драматургията, която разкрива трагедията постепенно и държи сетивата нащрек и в синхрон с душевните турбуленции на героинята, докато приклещва зрителя в капана на идентификацията съвсем по холивудски тертип. Тук личат намесата на американски съсценарист и американското влияние върху режисьорката, която живее в Лос Анджелис. Но най-съществена вероятно е биографичната нотка – Антоанета Кастрати и сестра ѝ Севдие Кастрати, оператор на филма, са загубили майка си и сестра си в последните дни на Косовската война. В този смисъл „Зана“ е личен катарзис, поради което и е автентично въздействащ.