Надежда, че може да се прави европейското кино по значими теми отвъд ограничаващите постулати на политкоректността, идва от Косово. Вече писах за румънския „Лимонада“, който успява да обсъди нюансирано и непатетично проблемите на емиграцията, без да изпада в характерната за темата поляризация на конфликта и идеализация на „жертвите на системата“ (като например в унгарския „Гражданинът“, показан у нас на фестивала Любовта е лудост във Варна). Косовско-албанският „Женитбата“ на Блерта Зекири, представена в паралелната балканска програма  „На фокус“ в Сараево пък говори за невъзможна гей любов без излишен активизъм и размахване на пръст към патриархалния модел, каквито нерядко се срещат в ЛГБТ филмите, особено когато се отнася до подлежащите на превъзпитание от западни НПО-та източноевропейски общества.

Беким и Анита имат вид на уравновесена и зряла, въпреки младостта си двойка – той е неотменно до нея в очакването на новините за изчезналите й след Косовската война през 1999г. родители,  тя приема спокойно твърде контролиращото негово семейство. Готвят се за сватба след две седмици, но взаимната им отдаденост е нарушена от Ноли, внезапно завърнал се от Париж близък приятел на Беким, който внася необяснимо на пръв поглед напрежение. Ходът на действието постепенно потвърждава подозрението, че двамата са бивши любовници. Страстта им е неугаснала и неудържима и като във всеки любовен триъгълник, нищо няма да завърши добре, макар и финалът да е далеч от експлицитната катастрофалност.

По логиката на нароилите се съвременни социално-критични притчи с прогресистка поука, подобен сюжет предполага тягостна драма за потъпкани човешки права в дискриминативна назадничава среда. За щастие, това не важи за „Женитбата“. На първо място, защото подходът към конфликта е хуманистичен, а не политически, както би могло да се очаква. Сблъсъкът среда-герои е налице, без да е на фокус: едва върнал се от Париж, Ноли е пребит от религиозни фундаменталисти дори без да заявява открито сексуалната си ориентация. Епизодът обаче остава просто сюжетен щрих, който портретира средата, без да отклонява нито хода на фабулата, нито зрителското внимание, погълнато от противоречивите любовни взаимоотношения и тревожните персонажи: разкъсвания от авто-хомофобия и дълг към Анита Беким, с нетрепващо от ступор лице, уверено изигран от Албан Укай (гледали сме го в „Мълчанието на Лорна“ на братя Дарден); експресивно емоционалния, но наясно със себе си Ноли (екранен дебют за музиканта Генк Салиху); нищо неподозиращата, но интуитивно настръхнала Анита (трагично женствената Адриана Матоши). Хора от плът и кръв в шахматна ситуация, идентификацията с които е възможна за всеки от нас, без оглед на сексуалната ориентация.

Още в режисьорската експликация авторката Блерта Зекири заявява, че еднополовата любов в Косово е днешната история за Ромео и Жулиета, затова тя иска да накара публиката да остави настрана пола на тримата основни герои, за да ги усети в този сложен триъгълник, където няма изход без жертва. А в едно интервю споделя, че целта й не е била да прави ЛГБТ филм, защото това би свело героите до функция на посланието и би ги направило недостоверни.

Резултатът е задълбочен, увлекателен и по човешки съпричастен дебют за забранената любов, която в различни общества и епохи търпи различни интерпретации, но в същината си остава еднакво изкусителна, извънмерна и опустошителна.

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Национален фонд „Култура”