„Ессе Homo” е 30-минутен игрален филм, копродукция между Великобритания, Румъния и България, на който режисьор и сценарист е българин – Димитър Кутманов.
Не е сигурно доколко има значение това за дръзкото самочувствие, с което Кутманов построява филма си. Но вероятно така и трябва – рисковано и радикално.
Филмът започва ни повече, ни по-малко с цитат от известен суфист като мото, следва монолог на човек с явно началнически функции, който мъмри анорексично момиче. След това в черно-бял транс зрителят е отведен в къща, където момичето се грижи за болна възрастна жена с майчинско излъчване.
Още няколко хода с библейски мотиви, или по-скоро антимотиви, изглежда преобръщат наново тезите дотук в антитези. Макар че финалът е до известна степен банален, натрупаното до момента би трябвало да го прави многозначителен.
Прекалено и ритуално е в „Ессе Homo” безмълвното действие, има известно самолюбуване в тягостните продължителни кадри, мрачността и телата навяват усещането повече за територия на съдебната медицина, отколкото на живота, но епизодът на „откровението”, ако може да се нарече така, е сниман вълшебно и внушително. Тлее някакъв тих патос, камертонен звук на нежност, отчаяние и упование, който винаги стои на втори план във филма и прави по-лесно приемането на леко схематизираните и бързо поднесени тези.
Спокоен, малко дълъг, филмът (снет от Флора Фечке, каквото и да значи това име, много добре) наистина вселява на екрана една предпоставена женственост, обгражда двете героини със светлина и мрак като в някаква продължителна процесия. Кадърът с потъналата във вода и отблясъци от собствените си сенки гора е крайно изразителен и изненадващо красив.
Самото действие и бездействие във филма всеки може да тълкува посвоему, и пак да е вярно или грешно. Но ако трябва да се отличи едно нещо – това е търсенето на смисъла, трудният път към него и увенчаването на непригодността, отчаянието и страданието като eдинственото лутане в живота, което си струва. И да го изпиташ, и да го заснемеш.
Може да звучи отвлечено, но и филмът е отвлечен.
На варненския фестивал „Ecce Homo” сподели „Златна роза” със „Синът” и с този факт сякаш журито искаше да покаже, че разбира и счита за важни филми, които са коренно противоположни на пръв поглед, но с подобно настроение и усещане. По начало филми като “Ecce Homo” респектират и се харесват на журитата, както е станало и на МФКФ Бусан, 2015, където филмът на Кутманов е взел Специалната награда на журито.
п.п. Димитър Кутманов е завършил кинознание. „Ессе Homo” е дипломната му работа в специализацията му по режисура в Единбург.
