САРАЕВО 2022: БРОДУЕЙ


от
на г.

САРАЕВО 2022: БРОДУЕЙ

Христос Масалас е част от вълната млади гръцки режисьори, покоряващи европейските фестивали с остранено гръцка чувствителност и експериментаторски нюх. Подобно на Жаклин Ленцу и Еви Карогиропулу, Масалас завършва в Лондон (кинотеория и режисура) и снима в гръцката столица. Неговата Атина е неразпознаваема: тесните улици, изоставените сгради, мръсният и лепкав ъндърграунд, където всеки пърформанс е обирджийски трик и колкото по-изпипан изглежда, толкова по-голяма изгода обещава. „Бродуей“ е дебютен филм, но е също така комедиен трилър от онзи тип, разказващ за група джебчии с латентни агресивни наклонности. Подобна комбинация от игривост (комедия от грешки) и суровост (криминалната маргиналност) изглежда залог за свежест и в по-голямата си част „Бродуей“ успява да удържи гаранцията – все пак Масалас има солидна подготовка между образователните институции, скрипт уъркшопи и фестивални успехи, а първият му пълнометражен филм се класира директно за Ротердам тази година.

 

Жанровата особеност личи още в началото на филма, който се открива в типична за класическия холивудски ноар структура: с проблемната ситуация (посещение в затвор), с глас зад кадър, съобщаващ за статуквото (в случая този на главната героиня Нели), с поместването на почти целия сюжет в ретроспекция тип „как се стигна дотук“. За разлика от холивудските си събратя, „Бродуей“ не се крепи от фигурата на фаталната жена (femme fatale), нито пък прибягва до удобството на homme fatale, за да скицира слабостта на прогатонистката. По-скоро „Бродуей“ може да бъде описан като трилър утопия или като карнавал от жанрови маркери – както впрочем подсказва и самото име, което препраща към неосъществимата американска мечта. Като топографска реалия в самия филм Бродуей представлява изоставен многоетажен мол с театрална/кинозала и огромен покрив, който се превръща в своеобразен хол за бандата обитатели.

 

Вход в „Бродуей“ ни осигурява Нели (Елса Лекаку), благородно „спасена“ от малокалибрения гангстер Маркос (Статис Апостолу) от стриптийз клуба, в който работата върви ръка за ръка с обиди и посегателства. В опитите на сценария да ни убеди, че между двамата процъфтява идеалистична форма на любов, обаче проличава и неговият цинизъм – идеята, че маргиналната любов е винаги обречена, по подобие на грандиозните ромком сюжети с безброй перипетии и страдание, сякаш отнема от емоционалния заряд, който би следвало да удържа двойката заедно. Разбира се, препятствията са налице: полицейски преследвания, затвор, ревност, бягство, завръщане, отрова за хлебарки, покаяние – тези ключови думи издават развитието на сюжета по съвсем деликатен начин. Затова и Масалас предпочита да се фокусира върху динамики, които не са хетеронормативни.

Единственият мистериозен обитател на Бродуей е Йонас (Фивос Пападопулос), чиято смълчаност, както бързо се разбира, е резултат от травматично бягство, побои и издирване. За да има шанс за втори живот, Йонас трябва да промени външния си вид и какво по-добро място за това от задкулисния гардероб на Бродуей? Нели е тази, която предлага Йонас да стане Барбара, заигравайки се с въпроса „Каква жена искаш да бъдеш?“ и допълвайки „Можеш да бъдеш каквато си поискаш“. Свободата, която Йонас получава благодарение на своята трансформация, е опияняваща. Членове на транс и драг общността на Атина приветстват Барбара по най-топлия си начин. От друга страна обаче, филмът пробутва любовна интрига между Нели и Йонас/Барбара, която пък е реално хетеронормативна. В обръщенията си една към друга и в платоничните си отношения, двете сякаш консумират автентичната свобода от хетеромоделите, но що се отнася до секса (който, неясно защо, фигурира механично в този филм), там нещата изглеждат достатъчно регресивни, за да поставят под въпрос флуидната джендър идентичност, иначе така добре въплътена в новобранеца Пападопулос. 

 

Ако Барбара беше главният герой на „Бродуей“, филмът със сигурност би бил сензация за новото гръцко кино. Изборът на Нели за център обаче в крайна сметка е удобен и хитър. С него филмът добива достатъчно смелост да заяви желанието си да разчупи оковите на нормативните отношения и идентификации, но в равносметката на гръцката икономическа криза на героите още не им е писано да се освободят от старите ценности. Затова и „Бродуей“ изглежда разпънат между две времеви епохи и две ценностни системи: както и във филма, танцьорките (като символ на бъдещето) са впечатляващи, костюмите им – лъскави, но омаята от представлението може да ти коства преджобване, което да те лиши от достъп до въпросното бъдеще за още известно време.