САН СЕБАСТИАН 2018: МОМИЧЕ


от
на г.

САН СЕБАСТИАН 2018: МОМИЧЕ

Имахме гробовно мълчание, имахме дълбоко групово ахване, имахме напрежение, което буквално можеше да се пипне, имахме подсмърчания и хващане за устата, и взрив от възклицания, имахме застинала по местата си зала, от която никой не излезе, с изключение на онази жена в самия край, която, казаха разпоредителите, щом стъпила навън, припаднала. Накрая – мощни ръкопляскания. Мислех си, че мъжете сред нас ще са по-смутени, но първият коментар, който чух на излизане от прожекцията за пресата, беше от млад колега: “Изумителен.”

Момиче” е първият филм на белгиеца Люкас Донт (1991): тази година в Кан той получи Златна камера за дебют и – в раздела “Особен поглед” – наградата за феноменалното изпълнение на Виктор Полстер (2002) в главната роля. Донт е създал творба от друго измерение с увереността на майстор с половинвековен опит, а Полстер действително има излъчването, което режисьорът твърди, че го е поразило на прослушването: на гръцко божество. Виктор играе русокосата, дългокрака 15-годишна Лара с лебедовата шия и лъчезарното лице, чиято най-голяма мечта е да стане професионална балерина и чието най-голямо, макар и не единствено бреме е полът, с който се е родила. Тя е разумна, мила, отговорна и се труди страшно много, без да гъкне дори когато най боли (изтерзаните стъпала на танцьорите...). Тя има и е всичко, което в едно дете не бива да бъде наранявано, а “Момиче” ни кара да осъзнаем колко лично ни вълнува животът да не прегази точно този човек. Ужасно много.

Рядко се случват филми, които да белязват – “Момиче” е от тях. Тук моженето е в служба на нещо важно и голямо, но то не е тезата или фòрмата, както може да се стори на който още не го е гледал, а Човекът. “Момиче” не е декларация в полза на малцинство или фриволно дефиле от красиви тела в танц, или поредната измъчена история за хора, които не си намират мястото и си го изкарват на другите. Тук има личност в почтена схватка с битието, която не губи при това нито ума, нито топлината, нито финеса си: образът на Лара е героичен и трагичен, и пълен с надежда, и готов да не се даде. Когато подобна комбинация отключи емпатията на зрителя, положението става неудържимо. О, не, Донт не злоупотребява с чувствата, не манипулира нито евтино, нито изтънчено. Изпитвам все по-остра непоносимост към автори, които мъчат персонажите си – не на последно място ми се струва, че намерението им да повилнеят над някого се простира и над зрителите, и над хората изобщо. Този не е от тях: той подхожда със съчувствие и то не снизхождение или начин да се самоизтъкне, а дълбоко уважение.

Донт (съсценарист на филма с Анджело Тейсенс) вплита в тъканта на този нежен, нежен филм десетки значещи детайли, без излишно да ги подчертава и обяснява – от отсъствието на майка в семейството до отказа на Лара да пие вода преди репетиции, от всеобемащата обич между нея и братчето ѝ до обърканите отношения със съседското момче (може би единствената линия, която ми се стори излишно изтеглена в повествованието), от изражението на лицето ѝ, когато я хвалят, до това, когато я корят... Възхитително плътна и правдива е линията на отношенията между Лара и баща ѝ (страхотен Арие Ворталтер): двупосочни, сърдечни, осмислени – най-сетне да видим на екран и семейство, което не е натегнато до пръсване или отровено от неразбиране и бог знае какви там още алиенации и нихилизми. От самото начало узнаваме, че Лара е родена момче и в момента е в процес на смяна на пола, но не това е темата. “Исках да разкажа конкретната история на едно момиче – каза Люкас Донт в Сан Себастиан, – а не да го превърна в говорител на група от хора. Всеки, който е преживял смяна на пола, го е направил по своему.” А в самия филм Лара негодува: “Не искам да съм никакъв пример, искам да съм си момиче.”

Всеобщата заблуда е, че разтърсващ до корените филм се прави задължително с материали като смърт, секс, препускане, крещене и трошене. “Момиче” е най-тихата, цветна и красива бомба, която може да ви взриви и почти сигурно ще го направи. Истинските проблеми се проявяват естествено и натежават от само себе си там, където има достойнство и доверие; там, където хората се стараят да преодолеят обстоятелствата, които ги теглят към мрака; там, където обществото има късмета и заслугата да си е изживяло средновековието в средните векове и да не влага ценни ресурси в глупави симулации на дебат и на живот. “Момиче” разказва историята на едно дете, върху което се е стоварил необичаен товар от отговорности, но което, въпреки всичко, накрая ще изнесе върху крехкия си гръб и нас, зрителите, на едно по-светло и сигурно място.

На 29 септември 2018 г. филмът спечели наградата на публиката на Сан Себастиан за европейски филм.