Две години след смъртта на Джордж Ромеро, бащата на съвременния зомби-хорър жанр, неговите ghouls (както ги наричат в “Нощта на живите мъртви“) откриват фестивала в Кан под патронажа...
Едно от най-впечатляващите качества на киното е да удвоява спомени и да улавя миналото време с изразните технологични средства на категорично настояще. Макар че е най-новото в пантеона на изкуствата,...
В “Дивата круша” съвременният класик на турското кино Нури Билге Джейлан успява за пореден път изкусно да скрои един фасетъчен, завладяващ и затрогващ (в непридирчивата си хуманност) нарат...
Как наистина се дава думата на другите, без да бъдат хванати в унищожителната примка на репрезентацията? Един от малкото успешни примери за артикулиране на другостта през последните години е „Пр...
От последния филм на традиционно взряната в "теологическото" и "социалното" италианска режисьорка Аличе Рорвахер струи дивата, приказна светлина на почти няма трансцендентност, заличаваща класови...
Назован по този леко обобщаващо политизиран начин, филмът на Павел Павликовски всъщност градира самоубийствената мощ на най-отявлено емоционалните прояви на човешкото съществуване като музиката и любо...
Матео Гароне (“Приказка на приказките”) изгря на международната сцена преди десет години с “Гомор”, който взе приза на журито в Кан, седем от италианските “Давид на Донат...
През 2014 г. Бенедикт Ерлингсон спечели наградата на публиката в Тромсьо с дебюта си “За хората и конете”. Спечели я повторно сега, със своя втори игрален филм, “Жена на война”...
Започва с “последното момиче”, нали се сещате – когато във филмите на ужасите групичка младежи, съставена от различни типажи (отворкото, красавицата, зубърчето и пр.), бива избита до...
Един от гвоздеите в състезателната програма на малкия, добре замислен кинофестивал в Тромсьо – норвежкото градче на културата, кацнало над Северния полярен кръг, – е “Лазар Щастливия...
Един филм на прословут режисьор, Джан Имоу, който поставя в центъра на интереса си темата за забравата.
Иронизирайки елегантно всички филми за амнезията, дори хубавите, „Завръщане у дома“...
Миналата година “120 удара в минута” на Робен Кампийо спечели сърцата на европейската публика (а и един куп награди) със своето болезнено искрено пресъздаване на ежедневието на група гей а...
Подходът на Асгар Фархади прилича на опасното любопитство на героя на Дейвид Хемингс от „Фотоувеличение“ на Антониони. Дори от най-беззъбата ситуация Фархади може да извади огромни количес...
Въпреки че в края на петия ми ден в Солун нуждата от сън стана много трудно пренебрежима, две основни неща държаха главата ми изправена и очите ми отворени в „Граница“, който тази година б...
59-ото издание на Солунския кинофестивал започна с тазгодишния носител на „Златна палма“ от Кан, непонятно за мен преведен на български като „Крадци от магазини” при единствена...
Роден във Варшава през 1957 г. и живял и работил повечето в Англия, Павел Павликовски се върна в родината си чак със своя пети игрален филм, “Ида”, който, след като събра над 60 награди от...
Надин Лабаки (1974) има три пълнометражни филма, които се движат по сходна траектория: бичуват реалности, с които авторката не желае да се примири, но във или около които търси очарование и живот, и с...
Сиро Гера изгря на световните екрани с третия си филм, “Прегръдката на змията”, и събра с него награди от фестивалите в Кан, Ереван, Хавана, Одеса, Истанбул Монреал, Мар дел Плата и къде л...
“Има нещо много майчинско в отношението на дъщерите към техните бащи”, каза режисьорът Хулио Ернандес Кордон след прожекцията на “Купѝ ми револвер” в сансебастианската подборка...
Имахме гробовно мълчание, имахме дълбоко групово ахване, имахме напрежение, което буквално можеше да се пипне, имахме подсмърчания и хващане за устата, и взрив от възклицания, имахме застинала по мест...
