Оказва се, че един от най-енигматичните режисьори, които познават жените повече, отколкото те самите познават себе си, може да бъде контекст и претекст на филм от жена. Полът има значение в „Ост...

Чуждестранните оскари не са ни чужди. Не би било голяма смелост да се твърди, че повечето от тях, с много редки изключения, се превърнаха в класика. И останаха така в аналите на киното и сякаш оттам п...

„Берлинале“ е фестивалът, който може да наречем приобщаващ. За разлика от Кан и Венеция, където наградите се печелят от филми, за които почти никой никога не би казал, че са провал дори ко...

Посещавам Венецианския кинофестивал от три десетилетия. Там наистина съм като у дома си. Видях години на възход и на падения. Убедих се, че най-важната фигура на Мострата е нейният директор, който под...

През 2004 г. кинокритикът Джеймс Куанд за първи път използва термина „екстремизъм“ за съвременното френско кино, опирайки се на ключови думи като „шокова тактика“, „...

По повод един от филмите си, чудото на творческия монтаж „Окончателна версия: дами и господа“, Дьорд Палфи каза, че от войната и любовта, двете големи теми на световното кино, е избра...

Режисьорите обичат да казват, че предпочитат след прожекцията на техния филм зрителите да си тръгнат с повече въпроси, отколкото отговори. И има логика: истинско постижение е, когато разказът за какво...

Съзнателно или не, „Радиолюбител“ на баския режисьор Икер Елориета, показан в Конкурса за дебюти на Международния филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин, следва оптимално подходя...

Докато гледах отличения от „Черни нощи“ с Гран при и наградата за най-добър актьор „Скъпи Томас“ – скучноват животопис на Томас Браш, писател от ГДР, притискан от система...

Първият пълнометражен широкоекранен филм на полския режисьор Войчех Смажовски се казва „Сватбата“, последният – също, а между тях се простират 17 години кръстоносен поход срещу лицем...

„Балтийците сме горски хора“ е реплика, която ясно си спомням от един симпозиум, посветен на балтийското кино в рамките на фестивала goEast във Висбаден. Петият игрален филм на литовс...

Победителят в Балтийското състезание на Международния филмов фестивал в Талин „Черни нощи“ може би не е най-оригиналният или иновативен филм в програмата, но определено заслужава наградата...

Horrorshow, букв. „зрелище на ужасите“ – така се изписва в „Портокал с механизъм“ на Антъни Бърджес думата хорошо, която младежите насилници в центъра на повествован...

Сложна машина за прости действия, така изглежда от дистанция животът, какъвто сме си го устроили. Уредът за чупене на орехи от кадрите под началните надписи на новия филм на Андрей Паунов е прекрасна...

В прозорливата си и забавна изследователска книга Bullshit Jobs покойният вече американски антрополог Дейвид Грейбър класифицира и анализира всички онези модерни днешни измислени и напълно безсми...

Пред нас е нова адаптация на разказа на Йордан Йовков „Шибил“, направена от млади хора. Старата, на Захари Жандов от 1967 г., отдавна e добила статута на класика -  диалози Генчо Сто...

Три лица на Джафар Панахи е четвъртият филм на режисьора, създаден под наложената му от иранското правителство 20-годишна забрана да прави филми. Преследван и цензуриран от иранските власти от началот...

Пол Верховен за пореден път се старае като режисьор максимално да запази баланса между псевдохоливудската си общодостъпност и вулгарната си артхаус трансгресивност, докато игриво мобилизира кодовете и...

Американският актьор Фран Кранц (1981) има десетки участия в киното и телевизията – като се започне с мярване в „Дони Дарко“, мине се през много второстепенни роли в неособено популя...

Той е чаровен, пъстър, обнадеждаващ и внимателен в детайлите. Заснет е експресивно и има увлекателен саундтрак. Актьорите са „характерни“ и освен че влизат в ролите си с апломб (който поня...

След два силни документални филма – „Най-малкото място“ (свидетелства на потърпевши от гражданската война в Салвадор) и „Бурята“ (две жени разказват за сложните си съдби,...