СИНЕЛИБРИ 2022: ПЕТЕР ФОН КАНТ


от
на г.

СИНЕЛИБРИ 2022: ПЕТЕР ФОН КАНТ

Франсоа Озон никога не е криел възхищението си от Райнер Вернер Фасбиндер. Още първото му участие на конкурса на „Берлинале“ (2000) с „Дъждовни капки по горещи скали“ е по пиеса на немския режисьор. След 22 години французинът отново се състезаваше в Берлин с римейк на „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“ (1972) на Фасбиндер.

Озон се забавлява с препратки и жанрове, без да иска да бъде прекалено сериозен. В немската творба главната героиня е стилистка. Петдесет години по-късно Франсоа Озон сменя нейния пол, тя става Петер, появават се и други мъже, липсващи в оригинала. Филмът започва и завършва със снимки на Фасбиндер, подчертана е почитта към немския майстор, чиито крайности на алкохол и наркотици довеждат до преждевременната му смърт на 37-годишна възраст през 1982 г.

Двор с голямо дърво, което променя цвета си в зависимост от сезона, и надпис „Кьолн ,1972“. Този двор, с който започва филмът, и онзи пейзаж, който се връща, за да подчертае редуването на годишните времена, напомнят, че става дума за вече адаптирана пиеса на Фасбиндер. Отварянето на една завеса на прозореца също загатва за театрална сцена. Елегантният и награждаван режисьор Петер фон Кант се събужда в апартамента си в Кьолн и веднага започва да дава нареждания на Карл, който никога не говори, а гледа през цялото време. Той е почти роб, който се подчинява на всяка прищявка на своя господар с очевидно обожание. Отегчен от работа, Петер е посетен от Сидони (добре подбраната Изабел Аджани), неговата дива и муза, която води със себе си младия Амир от арабски произход. Режисьорът веднага се влюбва в момчето, приютява го в дома си и решава да го направи звезда, помага му да си пробие път в света на киното като актьор. Изгаряща любов, която ще го погълне до степен да изгуби контрол. Петер, не толкова изтънчено, пита своето фантастично ново протеже дали познава творбите му: „Гледал ли си филмите ми?“ – „Не, те са толкова много“, му отговаря той.

Амир разпалва желание и вдъхновение в режисьора и го връща в играта, сантиментално и професионално, въпреки надвисналата заплаха от неговите саморазрушителни тенденции. Петер не напуска дома си през цялото действие. Когато не наставлява Карл (да натрака на пишеща машина новия му сценарий или писмо за актриса, с която би искал да работи; да му донесе напитки и други прищевки), режисьорът говори по телефона с майка си, с дъщеря си или с приятелката Сидони, която се опитва да го разсее от последната му история, приключила много зле. Между алкохола и наркотиците егото му става все по-безгранично, той ругае срещу всичко и всички. За да се успокои, си пуска безсмъртната песен „Всеки човек убива това, което обича“ (Each Man Kills the Thing He Loves), изпята от Жана Моро в последния филм на Фасбиндер „Керел“ (1982), намерила сполучливото си място.

Озон се фокусира върху смеха в неговата най-гротескна форма. Всички във филма говорят френски, с частично изключение на майката на главния герой, Хана Шигула, играла при режисьора във „Всичко мина добре“.

„Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ е трагедия, подправена с неизбежната ирония на абсурда на живота, в „Петер фон Кант“ от самото начало иронията разводнява драмата, намалява нейния обхват и въздействие. Филмът е щателна почит към Фасбиндер, която в този смисъл обогатява оригинала. Актьорът Дьони Меноше физически го наподобява. Той често носи онова типично черно кожено яке, с което немският режисьор е запомнен. Озон изяснява биографичен факт от живота на Фасбиндер, злощастната му история с неговия актьор фетиш Гюнтер Кауфман.

В дома на Петер, вдъхновен от апартамента на немеца, има малък прожекционен апарат, филмова камера. Героят е седнал на класическия режисьорски стол. Той се влюбва в красивия млад Амир, като го заснема и съзерцава в своя аматьорски филм. И болезненото му отсъствие кара Петер да обсипе стените с фотографски изображения на момчето. Озон сякаш подчертава своята външна гледна точка към Фасбиндер. В сравнение с немеца французинът се поставя в съзнателно дистанцирана позиция. Чрез акта на заснемане той набляга, че правенето на кино за Фасбиндер е плътски и сексуален акт. Неговото кинотворчество излиза повече повърхностно, студено, пресметливо и кичозно. Има обаче и много елементи, които Озон променя, за да нагоди историята към собствената си чувствителност. Сценарият, който Петер диктува на Карл, е за филм с героини жени. Амир отива да се снима при Франко Дзефирели, пример за кино с лъскав естетизъм. Поставяйки на показ тялото на Дьони Меноше, моделирайки го физически и пластически, Озон използва текста като средство да достигне до самия Фасбиндер с истинска любов.

Във филма има богатство на костюми, грим, прически, промяна на изображението, уникално местоположение на апартамента, където дори стените разказват история. Екстериорите са реални, а не просто сценографска украса. За да демонстрира това, Озон използва често камера, която рамкира героите с ръбовете на големия прозорец. И отново филмът завършва с екстериорна сцена - заминаването на Карл.

Въпреки таланта и старанието на Меноше Петер фон Кант не се издига до мощна трагична фигура на Фасбиндер дори когато пролива горчивите си сълзи. Появата на майката, изиграна от Хана Шигула (участвала в „Горчивите сълзи на Петра фон Кант”), е сладникава като цяло. Халил Бен Гарбия в ролята на Амир е по-добър, в съзнателния преход на героя си от наивност към кариеристично лукавство. Мълчанието на Карл, невероятната комбинация между поза и изражение, дребно телосложение и огромни очи на изумителния Стефан Крепон са използвани до съвършенство. Между различните изпълнители в тази горчива комедия за човешките слабости и лицемерие има голяма хармония.

Колкото и да е проницателен, професионален и добре направен, филмът разкрива и бездната, която дели Озон от Фасбиндер. Той е едновременно искрен и конструиран. „Петер фон Кант“ повтаря и потвърждава дистанцията между двамата автори, плод на различни културно-политически времена и контексти.