НЕОНОВИЯТ ДЕМОН


от
на г.

НЕОНОВИЯТ ДЕМОН

Новият филм на Николас Виндинг Рефн по дух е продължение на концептуалната игра с юдео-христянската символика, в която датският режисьор смело се хвърля в рамките на предишния си филм „Само Бог прощава“. В него той се опита да направи дисекция на софистицираната диалектика на греха, секса и божествения закон в старозаветния космос. В „Неоновият демон“ пък виждаме, как Рефн насочва своя интерес в неговата нарочна логическа последователност към новозаветното. Изграждайки един на пръв поглед прост сюжет, засягащ живота на изгряваща звезда в модния бизнес, той успява да проблематизира до болка един от най-грубо изнасилваните цитати през последните 100 години - „красотата ще спаси света“ на Достоевски (без да го назовава директно, разбира се).

Намеренията на датския режисьор веднага стават ясни, когато той започва малко по малко да ни въвежда в света на младата Джеси, която според всички в лентата, притежава някаква почти „трансцендентна“ красота, изпъкваща със своята автентичност и невинност на фона на изхабеното тяло на съвременния човек. Усилията, които всички други полагат, за да достигнат естетическия абсолют са прекомерни, изнасилени и ненужни. Пластичните операции, гримът и дрехите не могат да помогнат на човек да излъже и най-посредствения наблюдател – истинската красота е иманентна и неподражаема. Както случаят на Джиджи (един от вторичните образи във филма) ни показва, подлагайки се на всевъзможни процедури в най-добрия случай просто ще удължиш срока си на годност, но няма да си никога това, "което е". Джеси от своя страна няма нужда от нищо допълнително, за да изпъква на всеки фон, тя е недвусмислен символ на божественото, светлината във всеки мрак. На първата й сериозна фотосесия, фотографът я съблича чисто гола (най-вероятно, защото е абсурдно да се мисли, че дрехите могат да подсилят ефекта на абсолютното/перфектното) и започва да я маже със златиста боя. Това е жест, който само подчертава нейната трансцендентност с помощта на символния ресурс, който притежава „най-благородния“ метал – златото.

Проблемът с конфигурацията на света, който Рефн ни показва, е липсата на спасение за другите – тези, които живеят в един студен/материалистичен свят, далеч от топлината, която струи от слънцето/красотата. Къде е „новият“ завет между божественото и хората? Къде е тайната вечеря, разломяването на хляба, установяването на мистерията на евхаристията? Рефн дава отговор на тези въпроси, но го прави с голяма доза черен хумор и цинизъм. Той безмилостно буквализира думите на Христос (това е моето тяло и това е моята кръв) и разбира се, впоследствие резултатът е очаквано повече от брутален. Рефн изразява своята идея, особено директно в сцената, в която завистливите модели, които след време ще посегнат на живота на Джеси, я питат: „Are you sex or are you food?” ("Секс ли си или храна?"). С това датският режисьор намеква, че главната героиня може да избегне зловещата съдба на Христос (на насъщния хляб) и просто да спи с правилните хора, за да се издигне в модната индустрия. Тогава, обаче Джеси ще изгуби абсолюта, ще се износи като всички останали, защото еротиката (особено "консумираната") не е присъща на божественото, тя е „човешка, твърде човешка“.

В крайна сметка „Неоновият демон“ е интригуващо мисловно упражнение в полето на естетиката и теологията, но както и в „Само Бог прощава“, докато гледаме как Рефн изпълнява задължителната си програма под формата на "волна", фасциниран от собственото си отражение в огледалото, няма как да не си помислим, че филмът е до голяма степен самоцелен. Дали това е нещо лошо, всеки трябва да реши сам за себе си. Едно е сигурно, обаче – твърдението, че красотата ще спаси света, никога не е звучало толкова много като оксиморон.