СЕПТЕМВРИ


от
на г.

СЕПТЕМВРИ

Осем лица търсят автор и го намират в лицето на Джулия Луиз Стайгервалд - италианска актриса в игрални и телевизионни филми, сценаристка, учила в САЩ, която прави своя режисьорски дебют с драматичната комедия „Септември“.

Написва сценария по истински събития, кръстосва няколко истории и се получава приятен, леко меланхоличен и посвоему интимен филм, който с елегантна простота изтръгва спокойствие от напрежението. Напълно заслужено той получи „Сребърна лента“ - най-старата италианска филмова награда, присъждана от 1946 г. от Националния синдикат на италианските филмови журналисти, за първа творба.

Септември е месецът, в който всичко започва отново – училище, работа, срещи след лятното затишие. Време на равносметки, на решения, взети в движение. Протагонистите са уловени в трагикомични моменти от живота си след лятната ваканция. И някои изненади ще разтърсят живота на главните герои от различни поколения, обединени от търсенето на „другия“, на любовта, на нормалността. Общото между тях е събуждането от вцепенение, както и осъзнаването за огромната пропаст между живота, който водят, и онзи, който желаят. Самотници, които се срещат.

Франческа не е доволна от брака си с Алберто, който приема нейното присъствие за даденост. Тя трепетно ​​очаква резултата от деликатен медицински преглед, подкрепяна от най-добрата си приятелка Дебора, току-що открила изневярата на съпруга си. Междувременно Серджо, синът на Франческа, е посредник между срамежливата тийнейджърка Мария и техния съученик, в когото момичето винаги е било влюбено. Тя е напът да открие секса и се подготвя психологически за „голямото събитие“. Разцъфтява и друга любов, когато хлебарят Матео кани сдържаната Ана да излязат. Момичето обаче има тайна: тя е проститутка. Сред редовните ѝ клиенти е Гулиелмо - гинеколог, отегчен от живота, живеещ в постоянна апатия, откакто е изоставен от съпругата си. Единственият му човешки контакт е с Ана, на която се доверява.

Всяка дума на героите, и тук е видно майсторството на сценаристката, разкрива един свят, една скрита истина, която излиза наяве с арогантност, но и с изящество и деликатност, точно когато всичко изглежда изгубено, скучно и банално.

Една жена осъзнава, че е невидима за съпруга си, поема юздите на собствената си съдба и декларира любовта си към приятелка, която винаги е ценяла нейното присъствие. Една майка гледа гордо зрелостта на детето си и осъществява катарзисен и за двамата диалог. Мъж на средна възраст разсъждава върху грешките, довели до края на брака му, и преосмисля своята самота чрез жест, който му позволява да се измъкне от екзистенциалната си скука.

Проститутката също намира алтернативни професионални и емоционални пътища. Неопитната тийнейджърка се бори с първото си сексуално преживяване, открива тръпката на нови емоции към свой връстник. Режисьорката се движи от един герой към друг, обича ги по един и същи начин. Отделя нужното внимание на всяка от историите, без да „жертва“ никого. Искрено е привързана към тях и много съпричастна в разказа за приемането на недостатъците им. Има много емпатия към героите – несъвършени, неравностойни, нещастни, но изпълнени с надежда. Те се събуждат от вцепенението си, за да не бъдат унищожени от трагедиите. Както казва Гулиелмо, трусовете понякога са полезни, за да задействат нещо. „Септември” е филм за прераждането.

Авторката балансира между комедия и драма, без да изпада в патетизъм. Разказва с лекота и ирония малки и големи изпитания, ежедневни провали, лични неуспехи, неспособност да обичаш истински другия, страх да преобърнеш живота си. Парченцата от споена мозайка на ежедневни драми, хорална история с обезоръжаваща искреност. Средата и героите разчитат на солидна драматургия.

Джулия Стайгервалд е много точна и в избора на актьорите. Барбара Ронки влиза в ролята на Франческа с трогателна смиреност и откровеност. Правдиво пресъздава цялата „комична драма“ на героинята си, която плаче, защото съпругът ѝ оставя мръсното си бельо на пода. Нейната връзка с Дебора е поетична. Срещата между тези две женствености (както на персонажите, така и на актрисите) е решена затрогващо с докосването на тела и погледи.

Фабрицио Бентиволио е като добро кученце с леко тъжен поглед и дълбок глас. Той живурка между домашната инерция и работата като главен лекар гинеколог. Актьорът „говори“ дори когато неговият Гулиелмо упорито мълчи, събужда емоции, когато наблюдава с носталгична завист ентусиазма на Ана за първата ѝ любов, дързостта на младостта, вече само спомен за него. Убедителни са съвсем младите Маргерита Ребеджиани и Лука Ноцоли в забавните, но абсолютно правдоподобни сцени на „сексуална подготовка“.

„Септември“ е филм, изпипан до най-малкия детайл. Ако плавната история привидно отвлича вниманието на зрителя от „техническата“ част на филма, експертното око улавя и изтънчена режисура, която не пренебрегва дългите кадри, свързващи личности и емоции.

Рим през погледа на оператора Владан Радович е приспивателен и неузнаваем. Сградите в кварталите на средната класа, площадите и рушащите се крайградски улици са място, увиснало между края на лятото и настъпването на есента. Историите се докосват, понякога и преплитат, в слънчевия град, далеч от центъра, топъл, но не и зноен.

„Септември“ е „възхвалата на нормалността“, на красотата на малките неща. Авторката обединява различни поколения, разсъждава върху женствеността, поставя под съмнение мъжката сигурност, наблюдава противоречията на юношеството, възхвалява добротата и диалога, без да изпада в морализъм. Рядко се среща в италианското кино толкова деликатен, но дълбоко осъзнат поглед към днешното битуване.