ВЕНЕЦИЯ 2021: ОФИЦИАЛНА КОНКУРЕНЦИЯ


от
на г.

ВЕНЕЦИЯ 2021: ОФИЦИАЛНА КОНКУРЕНЦИЯ

Аржентинските режисьори и сценаристи Мариано Кон и Гастон Дупрат се завръщат в конкурса на Венеция след 2016 г., когато техният „Почетният гражданин“ бе отличен с купата "Волпи" за най-добра мъжка роля на Оскар Мартинес. Още от първите кадри, та почти до края на тяхната горчиво-сладка комедия „Официална конкуренция” избухва неудържим смях. Тя буквално разбива света на киното, а и на изкуството като цяло.

Историята: в търсене на посмъртно признание и социален престиж милиардер от фармацевтичния бизнес в деня на своята 80-годишнина решава да продуцира филм, който да остави следа в историята. Още с първия кадър на „Официална конкуренция“ - колекцията от подаръците на магната за юбилея му, е подсказан ключът на неговото тълкуване, смесица от интелигентност и хумор. Те просто са събрани заедно, камерата ги обхожда, но лошият вкус, богатството и баналността са смешни сами по себе си. Никой не говори, нищо не се случва и вече се подсмихваш. Така ще въздейства и филмът на сетивата ни.

Новоизлюпилият се продуцент взема познати съставки, гаранция за успеха - роман на Нобелов лауреат, наема най-нашумелите имена в момента - награждавани режисьор и актьори, единият работи дори и в Холивуд. Некомпетентността на богаташа е очевидна. Нищо повече не е необходимо и в този почтен фарс за правене на кино режисьорите се забавляват много. Те поставят героите в ледено и супермодерно място - вилата на продуцента.

Двамата актьори, избрани от режисьорката Лола (в ролята Пенелопе Крус), са изключително талантливи, но влюбени най-вече в собственото си его. Единият е Феликс Риверо (Антонио Бандерас), суетна звезда, подвизаващ се и в Холивуд, другият е Иван Торес (Оскар Мартинес) - по-възрастен, прочуто име основно в класическия театър, който никога не е постигал масов успех.

Лола предлага романа „Съперничество“ – история за конфликта между двамата братя Педро и Мануел. Чрез нейните все по-нарастващи ексцентрични предизвикателства Феликс и Иван трябва да се изправят не само един срещу друг, но и срещу своето художествено наследство. Те са противоположни като характер и виждания – единият е предимно театрален актьор, неспособен да прави компромиси и с презрителна представа за обществеността, разбирана като маса, другият е международна звезда, идол на масите. И точно чрез този дуализъм режисьорката иска да изгради отношенията на „измислица“ между двамата протагонисти.

Отличният сценарий (за който, освен двамата режисьори, има „вина“ и Андрес Дупрат) се фокусира върху повтарящото се непрекъснато обръщане между реалност и измислица, която безвъзвратно променя официалната конкуренция между двамата изпълнители. Стигнали до изнемога от понякога лудите тестове и репетиции, на които Лола ги подлага, те са две лица на една и съща монета, които се припокриват. Единият спокойно би могъл да изиграе ролята на другия. Външно противоположни, те се оприличават, което умело се използва в бъдещия и незаснет още филм, където само единият от двамата актьори застава пред камерата, другият е елиминиран, но това е част от потайностите на „Официална конкуренция”.

Тримата творци се срещат няколко пъти да четат сценария и репетират преди снимките. Играта, която ще има последици не само за окончателната реализация на филма, става ожесточена. Всъщност ние така и не виждаме готовия продукт, а само пътя към него до премиерата, също криеща изненади.

Лола (Пенелопе Крус) е решителна и блестяща, ексцентрична, с необичайни методи на работа, граничещи с абсурд поради педантичността ѝ. Характерите на тримата протагонисти са изострени, достигат върха с вокално и изразително осмиване, особено в първата част, където комедията достига своята кулминация. След това отрезвява и сдържано затваря кръга на предизвикателството чрез ирония и взаимно презрение. Лола, награждавана режисьорка на гребена на вълната, се появява пред магната с възможно най-добрата си рокля. До нея Феликс държи да е на същото ниво - популярна и награждавана кинозвезда. Към тях се присъединява Иван, не толкова известен, но уважаван, който презира всичко популярно. Интелектуалният и суетният актьори са основните модели на съвременното общество. Единият се пъчи с морално превъзходство над другите, но притежава същите дребнавости, другият изтъква своите успехи, без да се замисля как са получени и какво стои зад тях. Между тях е режисьорката – и тя със своите крайности, модерна интелектуалка и лесбийка, окачила в стаята ни предизвикателни произведения на изкуството, с къдрава грива, която увеличава нейния чар. Не се опитвай да го направиш правилно, търси истината“, е една от императивните фрази на Лола. Разбира се, актьорите също ѝ създават проблеми, обладани от постоянна конкуренция (заглавието на филма е каламбур за това) и от немалкото си странности. Техните предизвикателства, находки по време на репетициите карат Лола да ги погледне с други очи. Все пак и тримата се поучават и вземат нещо от метода на конкурента си, което ги обогатява.

Кон и Дупрат вмъкват героите в повече или по-малко сюрреалистични рамки (находката със скалата от картината на Магрит е смешна и сполучлива), разбиват постоянно егото им. Друга незабравима дяволска идея е машината, смилаща като месомелачка пред очите на тримата техните статуетки награди, за да се подиграе с жаждата за слава.

Остроумна комедия, размисъл за същността на изкуството, за творческия акт, който намира в дълбочината и празнотата на актьорството своята кулминация. Филмът очевидно залага на отличните актьорски изпълнения на Крус, Бандерас и Мартинес, на движението на телата, подкрепени с шеги от комичния репертоар. Професионалната хармония между тях е очевидна. Тримата актьори са в отлична форма. Талантът на Пенелопе Крус, почти винаги използван за драматични роли, тук проявява комичната си страна.

„Официална конкуренция“ се грижи за сценографията и има изключителна композиция на кадрите. За съжаление, действието някъде по средата на филма се върти малко на празни обороти и е с повече финали. Все пак филмът прецизно наблюдава и язвително иронизира връзката между творец и публика. Интелигентна и яростна сатира за изкуството на актьора, за механизмите на комуникация, за двойствеността на твореца.Филмът излага методи, трикове и лъжи, за да създаде зрителска подигравка.

„Официална конкуренция“ говори за всичко – за връзката на реалност и измислица, за спектакулацията с изкуството, и го прави добре. Бичува света на киното, неговите саморазрушителни механизми, подлага на съмнение и значението му. Какво е изкуството без публиката? Може ли да съществува само за наслада? Нужно ли е да се принизява до масите, или е по-важно да се усеща? Това са само някои от въпросите, които режисьорите задават на зрителя чрез брилянтни диалози, вписани в настроения, погледи, жестове.