Фестивали
Стивън Содърбърг

ВЕНЕЦИЯ 2019: ПЕРАЛНЯ ЗА ПАРИ


от
на г.

ВЕНЕЦИЯ 2019: ПЕРАЛНЯ ЗА ПАРИ

Нетфликс е явно у дома си на Венецианския кинофестивал. След като миналата година в конкурса участваше „Рома” на Алфонсо Куарон, който взе и „Златният Лъв”, сега за същата награда се състезаваха два филма на американската компания за видео стрийминг, единият от които е „Пералня за пари” на Стивън Содърбърг.
Десет години след „Информаторът”(2009) режисьорът отново държи в ръцете си книга-разследване „Secrecy World: Inside the Panama Papers Investigation of Illicit Money Networks and the Global Elite“, на американския репортер Джейк Бернщайн, два пъти носител на наградата „Пулицър”. В основата на филма е безпрецедентният скандал от 2016 г., благодарение на който десетки милиарди „скрити“ долари са открити в хиляди офшорни компании от адвокатската кантора Mossack Fonseca със седалище в Панама. Безумна световна интрига. Panama Papers е поверителен и дигитализиран файл от 11,5 милиона секретни документа с подробна информация за над 214 000 офшорни компании, включително самоличността на акционерите. Най-голямото изтичане на информация в историята предизвиква особена сензация, защото са замесени големи бизнесмени, цели компании, правителства, политици на световно ниво, някои от които, като исландския премиер, подават оставка.
Защо заглавието е „Пералня за пари“? Става дума за мръсни пари в големи количества, за райски места, където не се плащат данъци, за измами.


„Тази история е базирана на истински тайни“, предупреждава режисьорът още в началото. Содърбърг по изключително изобретателен начин веднага вкарва дуета Юрген Мосак (Гари Олдман) и Рамон Фонсека (Антонио Бандерас), които във филм във филма обясняват накратко защо се стига до офшорни компании. Те разкриват на зрителя своята гледна точка и дори му показват задкулисието на снимките. Режисьорът намира хитра уловка да направи двамата главни герои, отговорни за данъчния скандал, разказвачи на историята; всезнайковци, те се движат с елегантност и чар, докато не станат актьори от плът и кръв. Някак естествено идва шегата в устата им, че „дори режисьорът на този филм има пет компании, въвлечени в тази история.” Освен самоирония е видно и желанието да се направи възможно най-ясна една толкова трудна и гореща тема. Филмът разплита нишката на Ариана като обикаля света между САЩ, Китай, Мексико, Африка и Карибите.


После Содърбърг въвежда измисления, но централен и решаващ персонаж Елън Мартин (Мерил Стрийп). По време на плавателна разходка голяма вълна обръща корабчето, пълно с туристи и 21 души загиват. Сред тях е и съпругът на Елън. За нея започва не само човешко, но юридическо и финансово изпитание. Тя трябва да получи значителна застрахователна компенсация от корабната компания, но нещо не е наред. Компанията е част от друга компания, която от своя страна е част от трета. Елън Мартин тръгва от фалшива застрахователна полица, за да се озове в безкраен кръг от тъмни сделки на адвокатската кантора в Панама, специализирана в защита на интересите на най-богатите граждани в света. Проблемът на вдовицата е само върхът на айсберга.


Войнствена и упорита, тя започва своя кръстоносен поход към истината. Не се лъжете, че филмът може да изглежда скучен и бизнесменски. Въпреки сложната история, за чието разбиране не биха навредили елементарни финансови познания, сценарият така я структурира, че всичко да е възможно най-приятно и вълнуващо. В тази изключително забавна гротеска има крави, банани, животински запаси, отрова за плъхове. Изобилстват обрати на действието, забавни метафори, парадокси. Содърбърг избира черна комедия и епизодична структура, за да обясни сложната афера най-просто и пряко. Очарованието на филма е именно в начина, по който той тече: постепенно, изследователски, с малки истории, привидно несвързани, които свършват на едно и също място - Панама. Сценарият опростява техническия и специализиран език. Разказът - блестящ, непредвидим и съзнателно провокативен, обяснява на зрителя по-сложните пасажи. Мини историите разкрасяват нюансите на скандала „Panama Papers“ и се вписват перфектно в „Пералня за пари”.


Чрез пропитите с хумор епизоди, режисьорът жестоко критикува не само цялата финансова система, която позволява съществуването на райски необлагани от данъци места, но и американското правителство и неговите закони, които правят възможно всичко това. Филмът цели да разтърси. Историята – остра и хаплива, на места самоиронична, успява да предаде безмилостната капиталистическа система и безкрайните противоречия на американското общество. 96-те минути на „Пералня за пари” изтичат неусетно, между привиден смях и възмущение.


Актьорският състав е споен и великолепен в извайването на своите персонажи. Изключителните Гари Олдман и Антонио Бандерас – циниците Мосак и Фонсека, в пряк диалог със зрителя от началото до края, за да го държат като активна част от действието, достойно съперничат и партнират на Мерил Стрийп. Те сякаш ѝ оставят място, за да може публиката да я обожава.
Актрисата, както винаги, е неустоима и унищожително забавна. Тя се съблича (буквално) от двойната си роля във филма и стартира в монолог, който обобщава цялото обществено-политическо послание на „Пералня за пари”.
Финалът си струва целия филм. Сцената, в която Мерил Стрийп става символ на американската свобода, ще влезе в историята на съвременното кино.