СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2022: МУРЕНА


от
на г.

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2022: МУРЕНА

След Кан, където получи „Златна камера” за най-добър дебют, представяне в Сараево, Торонто, Пула и Триест, „Мурена” (Хърватия-Бразилия-САЩ-Словения) взе и наградата за най-добър балкански филм на „София филм фест“ с мотивировката: „За неоспоримите художествени качества на филма, за вълнуващото напрежение, в което държи зрителя от най-първия кадър до финала. За изключително прецизния кинематографичен език и впечатляващите актьорски превъплъщения. За множеството тънки метафори, така добре преплетени в историята. За изящната работа с камерата, която ни разкрива океана по един напрегнат, но много откровен, истински и красиво-поетичен начин“. Неслучайно сред изпълнителните продуценти на филма е и Мартин Скорсезе .

Самият сюжет на „Мурена“, писан от режисьорката Антонета Аламат Кусянович заедно с Франк Грациано, е прост. Юлия (в ролята Грация Филипович) е тийнейджърка, родена и израснала на хърватски остров, заедно с баща си Анте (Леон Лучев) и майка си (Даница Курчич). Мъжът очаква жените да правят това, което той нарежда, без да спорят, и не се колебае да използва насилие срещу двете, ако те не се подчинят. Неговото не е физическо, а по-скоро фино психологическо. Успява да ги убеди, че не заслужават по-добро. Богатият чужденец Хавиер (Клиф Къртис), приятел и съперник в любовта на бащата, се връща да го посети за сделка с недвижим имот, който мъжът възнамерява да му предложи. Анте се опитва да го убеди да купи земята му, за да я превърне в курорт. Много трудно начинание, защото хвърленото в морето парче скала е без вода и трудно за навигация. Бащата също има свои мечти, продължава да дава заповеди на „своите“ жени. Сделката може да бъде така очакваният от всички тях момент, стига само и двете да се държат добре поне за известно време.

Красотата на майката и дъщерята омагьосват госта, той пак ухажва своята красавица, без да пренебрегва вниманието на дъщерята, разочарована от раздразнителния характер на суровия си баща. Хавиер е очарователен, мил, интелигентен и наистина се грижи за Юлия. Той не се притеснява да защити двете жени от насилието на Анте. Между четиримата се развиват взаимоотношения на взаимно сътрудничество, които скоро се превръщат в предателства. Напрежението между дъщерята и бащата се засилва. Спокойната им реалност се променя. Филмът успява успешно да създаде тази атмосфера благодарение на добрата режисура.

Юлия и Анте са двама антиподи. Тя копнее за свобода, интелигентна е, физически привлекателна, говори добър английски. Той е обсебен от парите и е готов на всичко, за да ги притежава. Безкрайната пропаст между тях е добре подчертана. Юлия е красива, грациозна като сирена, пъргава като мурена. Анте е със запуснато тяло, нацупено лице, никога не се отпуска, тесногръд, невеж и глупав. Юлия не мълчи, тя плюе отрова. Винаги казва каквото мисли и прави всичко, за да бъде свободна - сексуално, физически, интелектуално.

Момичето е мурена като змиорката в началото на филма, пронизана от харпуна на Анте, и за да се освободи, захапва собствената си плът. Юлия би направила всичко, за да напусне онзи рай, където по думите на Хавиер всяка мечта умира.

Тийнейджърката се ограничава да наблюдава с бинокъл момчетата, посещаващи Хърватия, европейци и американци, по-свободни от нея, с техните яхти, смартфони, алкохол. Те са обратното на малкото и затворено в бедност и лишения семейство, където Нела е крехка, слаба и нерешителна. Тя не обича дълбоко дъщеря си, както не обича и своя живот, разбиран като оцеляване ден за ден. И все пак, настоява Юлия, тя е имала избор, но е предпочела мъченичеството. Майката ревнува дъщеря си от Хавиер и не може да го изрази с думи.

Сравнението между Юлия и Нела е предизвикателно: ако съпругата се подчинява на арогантността на Анте, дъщерята, чрез фино съблазняване на двусмисления Хавиер, мечтае за промяна в живота си, като избяга от бащата с майка си. Режисьорката следи внимателно греховните изкушения на Юлия към Хавиер, копнежа ѝ за нежност. Във филма не се обяснява или дори загатва защо тази семейна динамика е толкова задушаваща. Юлия и Нела се чувстват повече съзатворнички, отколкото роднини, настръхнали срещу домашния тиранин, който очевидно е забравил на колко години е дъщеря му и все още я принуждава и унижава да рецитира поезия пред неговите гости.

Умението на актьорите допълва останалото - всички изпълнители успяват да придадат на своите герои дълбочина и характер.

Още първата сцена на „Мурена” потапя в свят, който веднага изяснява непрекъсна ескалация на напрежението. То бавно се надига и завладява героите. Има различни препратки към миналото на семейството, които никога не се изясняват изцяло. Убедителна е сценографията, местата на действието са много малко и това подсказва за ограничен и принудителен свят.

Дните на Юлия се осмислят чрез дългите ѝ гмуркания, своеобразни ритуали: на четиресет метра, с Хавиер или сама в подводната пещера. Тя винаги е облечена в любимия си бански костюм - символично прилепваща в тялото броня и защита. Морето е мястото ѝ. Там тя бяга, забавлява се и се опълчва срещу доста раздразнителния си баща. Водата се превръща в персонаж, морето е синоним на свобода, но и причина за изолацията от външния свят. Режисурата многократно подчертава двойствената природа на връзката на момичето с морето.

Камерата следи емоционалното и психологическото ѝ израстване по време на нескриваните удоволствия. Изборът на предимно естествена светлина е сполучлив. Специалистът по подводна фотография Зоран Микинчич-Будин създава два свята едновременно близки, но и много далечни: подводната свобода и жестокият гнет във въздуха и на земята.

Още с дебюта си Антонета Аламат Кусянович прави убедителен като форма и тема филм. Нейната сигурна ръка остава залепена за своите протагонисти. Динамиката между героите и тяхната психологическа еволюция е режисирана с голямо внимание. Дебютът е амбициозен, някои идеи са изключително стойностни, персонажите са добре изградени и изиграни.

Ако конструкцията на общата атмосфера е добра, същото не може да се каже за историята, която от средата на филма няма какво ново да каже и се препъва. Усещането за незавършеност е силно, напрежението, добре изградено и режисирано, не води до задоволителен край.

„Мурена“ е стилистично непоследователен и оставя леко горчив привкус.