Нева Мичева превежда книги от италиански и испански (Боланьо, Калвино, Будзати, Табуки, Хелман, Манганели) и пиеси от каталонски (всичко на Жорди Галсеран и други). От 2002 г. ежегодно отразява филмовия фестивал в Сан Себастиан. Завършила е италианска филология в СУ, има магистърска степен и от журналистическата школа на "Ел Мундо" (Мадрид), а киното, което най-много харесва, се движи от Фелини и Тарковски през Кубрик и Лъмет в посоката на Рой Андершон и Паоло Сорентино. Най-много пъти е гледала "Лабиринт" и "Когато Хари срещна Сали".
Ето го най-сетне яркия фестивален филм. „Маймуни“ на Алехандро Ландес (роден през 1980 г. в Бразилия, еквадорец по баща, колумбиец по майка и продуциран в случая от осем страни) участва в...
Новият филм на авторското дуо Кристина Грозева-Петър Вълчанов не е така чаканата трета част от „новинарската“ им трилогия, вдъхновена от реални събития от родния абсурд – у...
„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“ е едно от най-ефектните начала в историята на литературата и едно от най-неверните твърдения за човешк...
Шиде изхвърча от осакатената сграда – дърпа дъщеричката си за ръка, бяга изплашена до смърт. Спират я патрулиращи пазители на Революцията: „Я се виж – това да не ти е Швейцария?&ldqu...
“Огледалата и съвкуплението са отвратителни, защото умножават хората”, казва на едно място Борхес. Това крайно изречение спокойно може да служи за мото на “Ние”, многоочаквания...
Първите минути от "Мълчанието на другите" на Алмудена Караседо и Робърт Бехар властно и бързо въвеждат в ситуацията – възрастна жена вчесва бялата си косичка и с мъчителен шепот изрича: “Б...
Матео Гароне (“Приказка на приказките”) изгря на международната сцена преди десет години с “Гомор”, който взе приза на журито в Кан, седем от италианските “Давид на Донат...
На 24 февруари 2019 г. в Лос Анджелис бяха обявени новите носители на Оскар, най-престижното по света национално отличие за кино. “Оскар”, разказва легендата, се появява като галено име на...
Не. Има едно шеговито правило в журналистиката, че всяко заглавие, което завършва с въпросителна, заслужава в отговор твърдо “Не!”. То, както се оказва, важи и за игралните филми по действ...
През 2014 г. Бенедикт Ерлингсон спечели наградата на публиката в Тромсьо с дебюта си “За хората и конете”. Спечели я повторно сега, със своя втори игрален филм, “Жена на война”...
“Никога не бих се върнал в онези времена”, каза за тийнейджърските години канадецът Филип Лезаж в една от традиционните Филмови беседи в Дома на културата в Тромсьо, на които режисьорите с...
Кинофестивалът в Тромсьо е най-големият в Норвегия: величината му идва не само от количеството продадени билети и програмирани филми, а и от обхвата и висотата на подбраното. Друг път не ми се беше сл...
“Тази затрогваща история ни среща с един сложен образ, пълен с противоречия и ентусиазъм. Вдъхновен от действителната съдба на миньора музикант, Александер Шеер се въплъщава в него всеотдайно, б...
В интервю с Тимур Бекмамбетов (“Нощен патрул”) по повод продуцирания от него филм “Търсенето” един журналист зададе следния покъртителен въпрос: “Защо когато в Америка из...
В подборката с препоръки от критици – един от силните раздели в програмата на 29-ия кинофестивал в Тромсьо (14–20 януари) – е включен документалният филм “Островът на гладните...
Започва с “последното момиче”, нали се сещате – когато във филмите на ужасите групичка младежи, съставена от различни типажи (отворкото, красавицата, зубърчето и пр.), бива избита до...
Един от гвоздеите в състезателната програма на малкия, добре замислен кинофестивал в Тромсьо – норвежкото градче на културата, кацнало над Северния полярен кръг, – е “Лазар Щастливия...
Кой, ако не скандинавците? Полицейски филм със заложници, преследване, взлом, алкохол, оръжие, кръв, сирени и самоубиец на мост, в който нищичко от това не се вижда, но всичко се преживява ярко, защот...
Роден във Варшава през 1957 г. и живял и работил повечето в Англия, Павел Павликовски се върна в родината си чак със своя пети игрален филм, “Ида”, който, след като събра над 60 награди от...
Надин Лабаки (1974) има три пълнометражни филма, които се движат по сходна траектория: бичуват реалности, с които авторката не желае да се примири, но във или около които търси очарование и живот, и с...