Нева Мичева превежда книги от италиански и испански (Боланьо, Калвино, Будзати, Табуки, Хелман, Манганели) и пиеси от каталонски (всичко на Жорди Галсеран и други). От 2002 г. ежегодно отразява филмовия фестивал в Сан Себастиан. Завършила е италианска филология в СУ, има магистърска степен и от журналистическата школа на "Ел Мундо" (Мадрид), а киното, което най-много харесва, се движи от Фелини и Тарковски през Кубрик и Лъмет в посоката на Рой Андершон и Паоло Сорентино. Най-много пъти е гледала "Лабиринт" и "Когато Хари срещна Сали".
Първият пълнометражен широкоекранен филм на полския режисьор Войчех Смажовски се казва „Сватбата“, последният – също, а между тях се простират 17 години кръстоносен поход срещу лицем...
Horrorshow, букв. „зрелище на ужасите“ – така се изписва в „Портокал с механизъм“ на Антъни Бърджес думата хорошо, която младежите насилници в центъра на повествован...
Сложна машина за прости действия, така изглежда от дистанция животът, какъвто сме си го устроили. Уредът за чупене на орехи от кадрите под началните надписи на новия филм на Андрей Паунов е прекрасна...
Американският актьор Фран Кранц (1981) има десетки участия в киното и телевизията – като се започне с мярване в „Дони Дарко“, мине се през много второстепенни роли в неособено популя...
Той е чаровен, пъстър, обнадеждаващ и внимателен в детайлите. Заснет е експресивно и има увлекателен саундтрак. Актьорите са „характерни“ и освен че влизат в ролите си с апломб (който поня...
След два силни документални филма – „Най-малкото място“ (свидетелства на потърпевши от гражданската война в Салвадор) и „Бурята“ (две жени разказват за сложните си съдби,...
Нови Варна: така се казва селцето, което семейството на 13-годишната Киона трябва да напусне презглава едно лято, за да избяга от лошите – еднакви в униформите и безпричинната си омраза –...
Включва се сирена и цикличният ѝ вой надига безпокойство в душата. Звукът съшива първите кадри, които въвеждат в метрополиса Мексико, а безпокойството от сирената постепенно прелива от „защо&ldq...
„Електрическата църква“ – така нарича Тами Фей Бейкър (1942–2007) общността от телевизионните пастори като нея и съпруга ѝ, Джим Бейкър, и милионите вярващи в тях зрители. Двам...
Ръката на бащата се свива конвулсивно и стисва в неволна мъртва хватка каквото е хванала – кормилото на колата, прегърнатата дъщеря. Цялото семейство – баща, момиче и две момчета –&n...
„Нещото, което най мразя на света, е реториката“, казва италианският режисьор, дошъл в Сан Себастиан да представи най-новия си и автобиографичен филм, „Божията ръка“. В „...
„Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнайсет години вече беше твърде късно. Между осемнайсетата и двайсет и петата година лицето ми неочаквано прецъфтя.“ Това е началото на р...
През 2002 г. за първи път дойдох да отразявам най-стария испански кинофестивал и толкова се впечатлих от гладкото протичане и просветената публика, че до пандемичната 2020-а нито един септември не про...
Някои жени са създадени, за да шетат и да раждат, други – за да се учат и сами да прокарват пътя си. Майката на Лизе е убедена, че голямата ѝ дъщеря е от вторите, за разлика от самата...
„Точка на кипене“ на познатия като актьор Филип Барантини е увлекателен, компетентно направен филм с превъзходни актьори и – ако други не бяха получили големите награди – щеше...
Има един смразяващ момент в този филм, когато симпатичната жена зад волана обяснява на четиригодишното си дете на задната седалка какво всъщност е видяло, когато е видяло, че някакъв чичко рови в кофи...
Какво е напредничав фестивал без филм с Тилда Суинтън? Трудно е да се каже, защото в момента надали има такъв. Първото участие на Суинтън, на което попадам в Карлови Вари, е в мъничкия раздел Imagina,...
„Обикновен“, „скромен“, „незначителен“ са част от антонимите на „епичен“. В сръбската епична поема за Страхиня Банович се разказва за благородник от ХIV...
Фантастично-страшен филм в естествено приказния декор на Исландия, чиято премиера се състоя в Кан, критиците нарекоха „бъдещ култ“, а ексцентриците от „А24” светкавично ку...
Емблематично и тъжно е, че двете големи отличия за пълнометражно кино на тазгодишния Анси – Кристалът и наградата на журито – бяха присъдени на анимации за Афганистан: този на датчанина Йо...