Всяка година Холивуд произвежда поне един филм, който се превръща в символ на всичко сбъркано в холивудската фабрика за кино. Филм, който сякаш умишлено изкарва накуп всички недъзи на студийната система, на натрапващите се продуценти, на меркантилността, на незаинтересоваността от качеството на крайния резултат.
Миналата година този филм определено беше "Фантастичната четворка", най-ниската точка на толкова много печални тенденции - на филмите за супергерои по идентична формула; на рестартирането на дадена поредица, след като е стигнала задънена улица; на създаването на филм единствено поради договорни съображения и запазване на собствеността върху определена марка; на вмешателството на продуцентите в творческия процес; на наемането на неопитен и неподходящ режисьор и натоварването му с непосилни срокове; на спешните допълнителни снимки за „спасяване” на филма и максималното му доближаване до изтърканата формула на жанра.
Крайният резултат - художествена и финансова катастрофа, режисьор, отрекъл се от собствения си филм, и толкова много срам и разочарование, събрани даже само в ужасната перука на Кейт Мара в заснетите през допълнителния снимачен период сцени.
Тази година още далеч не е преминала, но по всичко личи, че вече се появи филмът-представител на най-лошото от настоящата холивудска реалност. И това без съмнение е летният блокбъстър "Отряд самоубийци".
Също като „Фантастичната четворка”, той олицетворява най-модерните и пагубни тенденции в касовото кино, като например:
- Изстискване на всякакъв тип герои от комикси, чиито права се притежават от съответното продуцентско студио
- Опит за угаждане на аудиторията чрез събиране на максимално много от познатите герои наведнъж, които са полезни при рекламната кампания на филма, но повечето от тях имат периферна или никаква роля в сюжета
- Допълнителни снимки, преправящи филма в последния момент с цел максимално нагаждане към последните тенденции в масовия вкус (в случая вкарването на повече хумор заради харесалия се по-рано през годината „Дедпул”)
- Намеса на продуцентите в монтажния период, създаване на няколко алтернативни монтажни версии на филма, впоследствие компромисното им примесване в доста объркан и неравен краен вариант
- И може би най-вече, превръщането на холивудския блокбъстър в сериал, следващ правилата не на пълнометражното кино, а на телевизионните поредици
Голяма част от недостатъците на „Отряд самоубийци” идват именно оттам, че той няма за цел да следва правилата на пълнометражното кино. Той не опитва да очертае пълнокръвни герои, да преплете историите им и да включи всеки от тях по някакъв смислен начин в действието. Специално първата половина на филма е по-скоро пилотен епизод на сериал, където всеки основен герой е въведен на сцената със собствен представителен клип и музикален мотив като в някакво кеч шоу.
По максимално схематичен начин сценарият изяснява кой какъв е и за какво се бори, макар че в основната фабула липсва здрава логика – няколко суперзлодеи затворници, взети от комиксите на DC, са принудени да работят за правителството и да сформират екип за особено опасни задачи. Въпреки първоначалното им нежелание, те все пак се впускат в първата си задача, която изяжда останалото екранно време и представлява доста рутинно спасяване на света, случващо се някак между другото, докато героите се опознават.
Развитие на персонажите и на цялата идея за самоубийствения отряд? Очаквайте в следващите епизоди. А такива ще има, под една или друга форма.
Естествено, подобен стил вече се забелязва повече или по-малко и в останалите така наречени поредици за супергерои като „Отмъстителите” и „X-Мен”. „Отряд самоубийци” обаче е реализиран на забележимо по-ниско ниво, с на моменти потресаващо хаотичен монтаж, движен от произволно избрани класически песни в саундтрака. Парчетата звучат като опит за спасяване на несвързаните една с друга сцени, но карат филма да заприлича на някакъв разширен трейлър.
Сред героите огромното разочарование е новият Жокер, изигран от Джаред Лето и представлявал толкова основен стълб при рекламирането на филма. С прекалено напудрена визия и самоцелна екстравагантност обаче, той няма много общо нито с обичания образ на Хийт Леджър от „Черния рицар”, нито с Жокера от „Батман” комиксите. Тук той е злодей без идея, без концепция, даже без кой знае какви зли дела. Любовната му история с Харли Куин е очертана в няколко ретроспективни сцени, които не помагат на зрителя да вникне във взаимоотношенията им.
Изпълнението на Джаред Лето по-скоро е в една графа с това на Джеси Айзенбърг като досадния и лигав Лекс Лутор от „Батман срещу Супермен”. Същевременно ролята на Жокера в „Отряд самоубийци” е периферна и екранното му време е малко, той е просто поредният персонаж, едва заявен във филма с цел очакване на следващите „епизоди” с повече негово участие.
Но вероятно най-големият грях на филма е, че въобще не изиграва единствения си коз – а именно, същността на персонажите като антигерои. Те усилено повтарят „Ние сме лошите”, но това няма никакво отношение към сюжета, със същия успех можеха да бъдат които и да е супергерои и това с нищо нямаше да промени случващото се след излизането им от затвора. Основните от тях даже са предварително „оправдани” пред зрителя, без да има никаква нужда от това. Дедшот е грижовен баща и прави всичко за дъщеря си, Харли Куин е просто оглупяла от любов, а Диабло е в трагическа невъзможност да овладее суперсилите си. Малкото сцени, които опитват да изградят нещо като взаимоотноошения между тях, се провалят напълно, защото в тях няма никаква автентична реакция на персонажите, мотивацията зад действията им е болезнено елементарна, а диалогът е неспасяемо слаб.
Това, което минава за сближаващо преживяване, е краткият престой на злодеите в изоставена кръчма, а към края филмът доста изкуствено опитва да ги постави пред морални конфликти, но те по никакъв начин не са извоювани от сюжета и увисват във въздуха.
По-изненадващото е, че „Отряд самоубийци” се проваля и там, където с право може да се очаква повече – откъм визия и специални ефекти. Режисьорът Дейвид Айер има зад гърба си няколко криминални и военни филми, но няма опит в заснемането на блокбъстър, базиран изцяло върху компютърните ефекти. Вероятно затова въпреки 175-те млн. долара бюджет, „Отряд самоубийци” е заснет потиснато и изглежда изненадващо евтино, а липсата на мащабност на моменти е фрапираща.
Втората половина откровено се превръща във видеоигра от ерата на PlayStation 2, с идентично изглеждащи противници, имащи единствената цел да станат лесна мишена за героите и техните суперсили в един опразнен квартал на града. Екшън сцените са спретнати и безкръвни, за да се подсигури нужният PG-13 рейтинг. Големият злодей е разочароващо пресъздаден и въобще не се вписва в тона на филма, а дори самата му мотивация да заличи човешката раса остава смътно мотивирана.
Даже и след всичко това, „Отряд самоубийци” не е най-лошият филм, който някога ще гледате, а опитите за хумор загатват, че ако филмът не се взимаше толкова насериозно през останалото време, щеше да е доста по-лесно да му бъде простено. Но в този си вид като краен резултат той просто е неприемлив, дори да е насочен към най-непретенциозна аудитория, и дори да бъде гледан от хора, които тепърва се запознават с киното. Напълно възможно е да забравите случилото се в двата часа екранно време не щом излезете от киносалона, а още преди това – и едва ли ще ви интересува какво ще се случи с героите по-нататък. Което превръща „Отряд самоубийци” в един несполучлив пилотен епизод на сериал, който така или иначе ще бъде реализиран.
Warner Bros. няма да преустанови плановете си и тепърва ще разгърне вселената на DC Comics с „Лигата на справедливостта” и със следващите филми с Батман и Супермен. Но когато филмите от жанра са с качеството на „Отряд самоубийци”, те само могат да ускорят края на супергеройската ера при блокбъстърите.
Защото като всяка друга тенденция, и тази ще отмине, само че без да е оставила нещо стойностно.
