ЛОКАРНО 2017: МАДАМ ХАЙД


от
на г.

ЛОКАРНО 2017: МАДАМ ХАЙД

Единственото, което заимства Серж Бозон за своята комедия “Мадам Хайд” от “Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд” на Р. Л. Стивънсън, са двете имена от заглавието и – недоразгърната във филма поради липса на всякакво задълбаване в етичното или човечното – идеята за успореден живот на добродетелното и зловредното у човека. Диалогът е интересен до степен през цялото време да поддържа градуса на вниманието и веселието; развитието на историята, бидейки практически произволно, е непредвидимо и не по-малко занимателно; преводът на някои детайли от текста на рап-език или на “даскалски” жаргон допринасят този иначе несъществен разказ да се превърне в приятно изживяване.

Госпожа Жекѝл (Изабел Юпер) е преподавателка по химия в една от онези гимназии, в които възрастните изгарят рано. Дребна, крехка, скрита зад равното изражение, което отличава Юпер в последните ѝ доста филми, и лишена от всичко, което може да предизвика интерес или симпатия, тя се опитва да преподава химия на тайфа разпасани хлапета – главно негърчета и арабчета от крайните квартали. Едно от тях – буйно, но ранимо и готово на пълно преображение, както повеляват традициите на възпитателните повествования – е изведено като неин спаринг партньор в класната стая. По сценарий нито Жекил е достатъчно уязвима или загрижена за нещо, нито подопечните ѝ са автентично лоши или груби, така че помежду им да стане някаква завръзка с потенциал, затова завръзката се привнася екс махина: един ден, докато навън бушува буря, в лабораторията прескача волтова дъга и нещо в учителката се променя. Тя започва нощем да излиза като пламтящ в тъмното сомнамбул (първи бонус за зрителя) и да въвежда свой ред в околностите, а денем от посредствена гимназиална химичка – да се превръща във вдъхновяващ пример за младежта (нещо, което повече ни се казва, отколкото показва). Всичко това е “овкусено” с умерен брой убийства на хора и кучета, едно обезобразяване и основните насоки за построяване на Фарадеев кафез (кафезът е вторият бонус).

Всички герои са между клишето и карикатурата, по замисъл някак второстепенни и готови за обличане като стари сценични костюми. Затова и няма голямо значение кой играе, стига да е надарен с поне малко водевилен талант: директорът с пресилените жестове и ексцентричния си избор на облекло (трети бонус: Ромен Дюрис, който видимо се наслаждава да е извън амплоато си на млад красавец); стажантът на 35, който изпитва див ужас от тийнейджърите; единствените две момичета в научната паралелка, които се движат синхронно и отговарят в един глас; съпругът на Жекил с неговото тотално, самозахранващо обожание; тромавата съседка, която е по-любопитна, отколкото се полага...

Изабел Юпер е на 64 години и за последните 35, откакто е започнала да играе в киното, само през 1973-а не е имала една или повече премиери на голям екран. Участвала е в над 100 филма и нищо – нито трите деца, нито редовните изяви в театъра, нито възрастта, миниатюрният ръст или характерното студено излъчване – някога ѝ е попречило да заема царско място в най-престижните владения на киното. Снимала се е при Роб-Грийе, Преминджър, Шаброл, Таверние, Годар, Вайда, братята Тавиани, Озон и кого ли още не; получавала е всякакви награди за играта си; тазгодишните филми с нейно участие се прожектират за първи път на фестивалите в Берлин, Кан, Локарно и Венеция... Клер Дьони, в чийто “Бял материал” актрисата играе една от многото си главни роли, я нарича “вейка... от желязо”. Изабел Юпер се явява в “Мадам Хайд” преди всичко като мита Изабел Юпер и допускам (защото участието ѝ тук не предполага и не предизвиква у нея никакво сериозно драматично усилие), че тя получи отличието за най-добро женско изпълнение в Локарно преди всичко по инерция. Образът на странна учителка не е нов за Юпер, но досега паметен и наистина злокобен си остава само този в “Пианистката” на Ханеке.

Една добра история докосва и задейства в публиката дълбоки механизми, които произвеждат повече смисъл, отколкото е вложен в самата история. “Мадам Хайд” няма тази сила, но няма и тази цел: той е направен умело, опитва се да ни разсмее и успява. Това е хубав, занаятчийски европейски филм без претенция за иносказателност, за скрити нива или за вечност, чийто основен чар е, че е толкова откровено хедонистично-функционален.

 

Изабел Юпер в “Мадам Хайд" беше удостоена с наградата за най-добра актриса в официалния конкурс на Филмовия фестивал в Локарно 2017.