БЕРЛИНАЛЕ 2018: БЕЗ ВСИЧКИЯ СИ

Докато е подготвял нискобюджетния “Без всичкия си”, Стивън Содърбърг е обмислял възможността с този филм да бъде “различен режисьор от преди”. Дори се е стигнало до среща с Американската режисьорска гилдия, на която той е предложил да използва песевдоним, не само за “Бе...


от Стефан Русинов, 22.02.2018 г.
Прочети повече

БЕРЛИНАЛЕ 2018: СПОКОЙНО, НЯМА ДА СТИГНЕ ДАЛЕЧ ПЕША

Шейсет и осмото издание на Берлинале съвсем не е първото, което проявява осезаем пиетет към политическото за сметка на художественото, поне в конкурсната си програма, съставена еднолично от директора на фестивала Дитер Кослик, срещу когото пък вече има не едно и две възражения, че е занижил междунар...

БЕРЛИНАЛЕ 2018: ЧОВЕК, ПРОСТРАНСТВО, ВРЕМЕ И ЧОВЕК

Дай на Ким Ки-док да прескача граници и да създава екстремни ситуации, които подлагат на съмнение разбирането за човешкото. Бруталността във филмите му стряска и отблъсква, инстинктивно ще я наречем “нечовешка”, но крайното послание сякаш е точно обратното – че е съвсем присъщо чов...

БЕРЛИНАЛЕ 2018: ЧЕРВЕНО ТВЪРДЕ ЧЕРВЕНО

Един от важните въпроси, които пълнометражният дебют на Божина Панайотова задава, макар и не директно, е дали всеки от нас не е носител на някаква вина, която не е осъзната като такава, и как можем да се справим, ако някой или нещо ни накара да я срещнем челно. Наранявал ли съм неумишлено? Възможно...

БЕРЛИНАЛЕ 2018: ИСТОРИЯ НА НЕЖНОСТТА

На въпроса как са решили да финансират филм, който се занимава с непопулярната тема за отношения между самотна майка и дъщеря (честно, колко филма с такава основна линия можете да изредите?), продуцентът на “История на нежността” Ян Дзин отговори, че причината да се заемат с проекта е сц...

БЕРЛИНАЛЕ 2018: КУЧЕШКИ ОСТРОВ

Ако се бях вредил за пресконференцията, щях да попитам Уес Андерсън къде отидоха онези внезапни кратки реплики, които разкриват дълбини от ранимост, тъга, копнеж, носталгия и нежност; кога онези вечно каменни и делови лица, които така тихо разкриваха безкрайни вътрешни клокочения, бяха заменени от н...

РАЛИЦА ПЕТРОВА: СТРЕМЯ СЕ ДА СЪМ ЕМОЦИОНАЛНО ИСКРЕНА И ДА ГОВОРЯ САМО ЗА НЕЩА, КОИТО ПОЗНАВАМ В ДЪЛБОЧИНА

Ралица знае не само какво иска, но и какво може като режисьор. Нещо повече – знае къде е мястото й в целия объркан свят на киното. Нейните филми винаги и навсякъде са се радвали на реакция &bdqu...

ИЛИЯН МЕТЕВ: МУЗИКАЛНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ФИЛМА

Поредицата от разговори с почитатели на Робер Бресон продължава с Илиян Метев. Неговият „3/4“, лауреат в тазгодишното издание на фестивала в Локарно, успя да се вмести в модерната и до...

ЛЮБОМИР МЛАДЕНОВ: УСЛОВНАТА РЕАЛНОСТ, КОЯТО ИМА БЕЗУСЛОВЕН ЕФЕКТ

За Любомир отношението към киното е морален въпрос, неразличим от отношението към живота. Тази интериоризация е свързана с много рискове, сред които навярно водещ е комуникацията с публиката &ndas...

ПЕТЪР ВЪЛЧАНОВ И КРИСТИНА ГРОЗЕВА: ФИЛМИТЕ НИ НЕ СА ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

Срещаме Петър и Кристина между успеха на „Слава“ (току-що избран за българско предложение за Оскар и с разпространение в двайсет кина в Италия) и очакването за „Бащата“, тр...

КРИСТИ ПУЮ: ИСТОРИЯТА Е СБОР ОТ ФИКЦИИ

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”  За него може да се прочете, че е отговорен за явлението, наречено „Румънска нова вълна“, но с...

ЗИМНАТА ПЕСЕН НА БОЖЕСТВЕНОТО ОТСЪСТВИЕ

Живеещият в Париж 82-годишен класик на грузинското и европейско кино Отар Йоселиани в "Зимна песен" (2015) ни предлага очарователен, автоцитатен, постмодерен пастиш, който е насочен преимуществено...

76 МИНУТИ И 15 МИГА ОТ ЖИВОТА НА АББАС КИАРОСТАМИ

Един от въпросите, които най-осезаемо се повдигнаха след смъртта на Аббас Киаростами, е какъв точно процеп се отваря от липсата на един автор, който никога не е гледал на себе си през значението си за...

ЗАЩО И НИЕ СИ НЯМАМЕ „ВЪЛНА“?

Поглед към румънското кино. В началото беше гневът. Независимо дали ще предпочетем историята на Кристиян Мунджиу или Кристи Пую, и за двамата изборът на професия е преди всичко реакция срещу скудоуми...